Заглавие: These Streets

Изпълнител: Паоло Нутини

Стил: поп-рок

Формат: CD

Издател: "Орфей мюзик"

Винаги ми е било изключително странно това, че според официалните биографии голяма част от суперзвездите в музикалния бизнес се превръщат в такива съвсем случайно. Колкото и да са добри, известни, дори понякога гениални, всъщност трябва да разберем, че те са си обикновени хора, като всички нас, които просто са били в подходящото време на подходящото място. В следващия момент пък се правят опити да бъдем убедени, че те всъщност притежават нещо уникално, което не можем да намерим в никой друг музикант в света и т.н.

Този път ще си говорим именно за една от онези нови звезди, които сякаш съвсем случайно са започнали да се занимават с музика, а всъщност в един момент половината свят е луд по тях. Нашият герой се нарича Паоло Нутини - име, което навява асоциации с някой оперен певец например. Паоло обаче е едно 20-годишно момче от Шотландия, което още с дебютния си албум успя да накара всички да говорят за него. Бащата на певеца е от италиански произход, което обяснява и странното за шотландец име. Първата тава в кариерата на момчето носи заглавието These Streets и бе издадена във Великобритания (и почти цяла Европа) през миналото лято. Сега, близо година по-късно, можем да намерим албума и на музикалния пазар у нас.

Тавата стартира изключително добре на Острова - още в седмицата на дебюта си застана на трета позиция в официалния чарт по продажби във Великобритания и дълго време успя да се задържи в Топ 20 на най-търсените заглавия. Постепенно манията Паоло Нутини завладя и континентална Европа, дори достига и до САЩ. Големият успех обаче остава абсолютна енигма за мен, като част от него мога да си обясня с факта, че момчето изглежда като модел на "Бенетон". Самият албум These Streets съдържа едва десет парчета, които въпреки това ми бе трудно да изслушам от началото до края.

Стилът му може да бъде определен като поп-рок - лирични и красиви песни, нежно поскръцване на струни, създадено нарочно от шумен слайд, пиано акомпанимент, добре премерена динамика в гласа. Паоло Нутини звучи като бледо копие на Джеймс Блънт, като имаме предвид, че текстовете изненадват неприятно с доста тийн тематика - момчето пее основно за любов, разочарование, както и недоволството му от факта, че много хора го третират като "бебе", а не като мъж. Не мога да пренебрегна обаче гласовите възможности на Паоло, както и неговата харизма. Саундът набляга именно на силния глас, емоционалност и завършените мелодии. Осезаемо е и неизбежното брит-поп влияние в някои от траковете. Всъщност These Streets не е никак лош албум, просто ме дразни фактът, че парчетата са изключително семпли и прекалено лирични. Малко нотка на кипящ живот в 20-годишното сърце на Паоло откриваме единствено в последния трак - Alooway Groove.

Всичко останало е адски нежно, емоционално и приспиващо. Историята на кариерата на момчето също е не по-малко безинтересна и класическа - за пръв път се качва на сцена не като изпълнител, а като роуди на бандата "Спийдуей". Първият човек, който забелязва потенциала му, е журналист от "Дейли рекърд". Постепенно Паоло успява да си осигури участия в различни пъбове в Англия, а като подарък за 18-ия си рожден ден получава договор с "Атлантик рекърдс". Момчето има потенциал, но с албуми като These Streets няма да стигне много далеч.