"Не знам откъде е тази моя привързаност към старите преводи и преводачите от старата школа. Повече от двайсет години аз следвам по стъпките им едни от най-добрите ни преводачи, очарован съм от странния им занаят и любопитен към съдбите им", казва литературоведът Емил Басат. Повечето от тези истории вече са събрани в първата му самостоятелна книга "Преводът - лица и маски".

Басат работи над този ръкопис повече от двайсет години - започва още през 1984 г., по времето, когато е автор на в. "Софийски новини" и прави интервюта с някои от героите на книгата. 

Сега в "Преводът - лица и маски" (издадена от "Райндал" с помощта на Национален фонд "Култура") той е включил портрети на единайсет преводачи - с някои от тях го свързва дългогодишино приятелство, но с други е трябвало да прояви голямо търпение, преди да го допуснат до себе си.

Книгата съдържа разговори с Тодор Нейков (преводач на Сервантес, Ортега-и-Гасет, Лорка и Унамуно; с Цеко Торбов - човекът, който посвещава над 25 години на трудовете на Кант; с Кръстан Дянков, на когото дължим  българския превод на някои от най-големите американски писатели - Фокнър, Ъпдайк, Милър, Колдуел; с Нели Доспевска, която дълги години работи върху текстовете на Дикенс и Марк Твен, Капоти и Фицджералд...

Въпреки това повечето от тези имена са непознати. Емил Басат ги нарича "хора в сянка" - "колко читатели разгръщат книгата, за да потърсят името на преводача?". "Това са изключително скромни хора с огромна култура, които никога не са искали да се шуми около имената им. Точно затова ме интересуваха. Питах ги не как превеждат, а каква е личната им история. Искаше ми се да съхраня лицата и гласовете им, историите им - такива, каквито ги видях, чух и записах. Исках да ги извадя от онази снизходителна анонимност, в която живееха", обяснява Басат.

Днес от всички герои на тази книга, само двама са са живи - преводачките Валентина Топузова -Торбова и Надежда Лекарска. А Емил Басат се ядосва. "През тези години къде от мързел, къде от разтакаване във времето, изтървах много добри преводачи - отидоха си Георги Куфов, Любомир Павлов." Затова авторът планира до края на годината да излезе от печат още един том, посветен на преводачите от средното поколение - Иглика Василева, Александър Шурбанов, Елисавета Кузманова, Недялка Попова и други.