Roberto Fonseca - Zamazu

Enja Records/Дюкян меломан, 2007

афро-кубински джаз

****

Наречен истинско откровение сред пианистите от неговото поколение, той пише първите си композиции, смес между джаз и афро-кубинска музика, на 14 години, а година по-късно е сензацията на фестивала в Хавана - Jazz Plazа. У него бушува ураган от идеи, които кристализират в три албума. Настоящият Zamazu е безспорно най-интересният, в който съжителстват в хармония джаз, класика, афро-кубински влияния и традиционна кубинска музика.

В записа Роберто Фонсека работи с водещия бразилски продуцент Але Сикейра (Flor de amor на Омара Портуондо и Infinito particular на Мариса Монте), като предварително пътува до Баийа и записва малко бразилска перкусия при Карлиньос Браун.

Работата му в студиото в Хавана е зашеметяваща. Той записва два часа музика за пет дни - спотаяваният ураган от идеи избухва изведнъж. В това пътешествие го следват музикантите Хавиер Салба - саксофон, кларнет и флейта, Омар Гонсалес - контрабас, Рамсес Родригес - ударни, Емилио дел Монте Мата - дарбука. Но освен тях в отделните пиеси участват още гост-артистите - Омара Портуондо, Качаито Лопес, Мануел Гуахиро Мирабал, Карлиньос Браун, акордеонистът Тониньо Ферагути и фламенко китаристът Висенте Амиго. Гласът на добрия му покоен приятел, големия певец Ибрахим Ферер, звучи в песента El niejo Те следват и допълват вихрения Роберто Фонсека, който така умело представя различните музикални традиции на Америка, Куба, Бразилия и Африка в своята песен. Композициите са сложни, с множество обрати, с незабравими стихове и фантазна емоционална наситеност.

4hero

Play With The Changes

Raw Canvas Records, 2007

ню-джаз

***(*)

Измина доста време от последния студиен албум на дуото Creating Patterns, дръм-енд-бейс/джънгъл вече отдавна не са онези вълшебни думички, които раздвижват масите. 4hero, или с други думи - Марк 'Marc Mac' Клеър и Денис 'Dego' Макфърлейн, основатели на култовия лейбъл Reinforced, реализирали повече от 200 000 бройки на предходното издание, също са се променили. В новия албум тази промяна е подкрепена с елитните гласове на Урсула Рюкер, Карина Андерсън и Джоди Уейтли. Резултатът е един внушителен аренби/соул/ню джаз албум. В него по един напълно актуален за днешната клубна сцена начин се смесват соул от седемдесетте, фънк, броукън-бийтс и ню джаз. Фокусът в Play With The Changes е поставен върху вокала. Само две от композициите са инструментални - Sophia и доста джазовото Why Don't You Talk, една от наистина вълнуващите работи е композицията The Awakening с Урсула Рюкер. Трябва да споменем и Superwoman - кавър с участието на Тери Давос на прочутия хит на Стиви Уондър Morning и не на последно място величествено оркестралното откриващо парче Morning Child с Карина Андерсън. Всичко това е много хубаво, но някак вятърът на промяната е отнесъл всички дръм-енд-бейс следи от настоящата продукция. Няма никакво съмение, че музиката тук е много по-добра от последния албум на Jamiroquai, но за една продукция, която очаквахме цели 6 години, резултатът за съжаление не носи онази изненада, която очаквахме. Ако искате да добавите още един приличен ню джаз албум към колекцията си, Play With The Changes е за вас, ако сте очаквали вълнуващо и нечувано революционно постижение от сферата на денсфлор ориентираните стилове, това е по-скоро едно разочарование.

Payton / Belden / Yahel / Hart / Drummond

Mysterious Shorter -

The New York Sessions (Hybrid-SACD)

Chesky, 2006

джаз

***

Албумът е посветен на легендарния саксофонист Уейн Шортър. Почит към големия майстор отдават Боб Белдин (саксофон), Никълъс Пейтън (тромпет), Сем Яхел (кийборд), Джон Харт (китара) и барабанистът Били Дръмънд, предлагайки ни една приятна разходка из историята на джаза. В диска парчетата на Шортър са поставени в нов и различен контекст. Това е необичайно просто защото повечето от нас са свикнали да възприемат Шортър като инструменталист, тук обаче концепцията е съвсем различна - композициите на Шортър са аранжирани за конкретната формация и би било наистина странно, ако имитираха стила на Шортър (това по-скоро е сигурна рецепта за провал). Струва си да споменем и още нещо - Chesky преосмислят класическата ера на звукозаписа, продуцирайки single-point запис на композициите без овърдъбове, без мултитракинг, без използването на компресори и т.н. Резултатът е толкова добър, че започваме да се питаме защо всички не записват така. Отговорът, разбира се, е лесен - защото малцина могат да свирят така. Това е истинска музика дори и в буквалния смисъл на думата. Тук колебанията отпадат!