Шек­с­пир и ки­но­то

Шек­с­пир и ки­но­то

Порединият китайски киноепос - "Банкетът" - залага на превърналите се в запазена марка на азиатското кино пищност, драматизъм и възхитителна хореография
Порединият китайски киноепос - "Банкетът" - залага на превърналите се в запазена марка на азиатското кино пищност, драматизъм и възхитителна хореография
"Банкетът"
(Ye Yan,The Banquet)
Режисьор: Ксяоганг Фенг
В ролите: Зиуи Чанг, Ю Ге, Даниел Ву, Ксун Чу, Джингву Ма
Производство: Китай, 2006 г.
Жанр: екшън, драма
Времетраене: 131 мин.
Разпространява: "Александра филмс"
Китайската империя е навлязла в поредния си период на хаос и разруха. Упадъкът е проникнал дори в двореца, където властва принципът "всеки срещу всеки". Ето защо императорът Ли (Ю Ге), императрицата Ван (Зиуи Чанг), принц Ву Луан (Даниел Ву), Министъра (Джингву Ма) и Генерала (Ксун Чу) са решили да разчистят сметките помежду си по време на предстоящия нощен банкет...
"Банкетът" е поредният филм, опитващ се да надзърне в Закрития град - дворцовия комплекс, разположен в центъра на Пекин, приютявал векове наред императорите на не една династия, а и тяхната многобройна челяд... При това го прави пищно, тържествено, чувствено, по китайски церемониално (декори, костюми, музика)... Ала най-важното в случая е, че "Банкетът" е поредната целулоидна адаптация по Шекспировия "Хамлет" (макар и доста свободна според експертите)...

Първите неми филмчета, вдъхновени от пиесите на Уилям Шекспир (1564 - 1616), се появяват още в зората на киното. През 1901 бащата на целулоидното зрелище, французинът Жорж Мелиес, поставя "Ромео и Жулиета", а през 1907 излиза неговият "Хамлет, принц датски". В края на първото десетилетие от ХХ век американецът Джеймс Стюарт Блектън вече е екранизирал почти целия репертоар на гения от Стратфорд на Ейвън. С течение на времето актьорите Аста Нилсен, Мери Пикфорд, Норма Ширър, Елизабет Тейлър, сър Лорънс Оливие (поставеният и изиграният от него "Хамлет" е единствената досега Шекспирова екранизация, отличавана с "Оскар" за най-добър филм!), Инокентий Смоктуновски, Пол Скофийлд, Марлон Брандо (номиниран през 1953 за "Оскар" за главната роля в "Юлий Цезар"), режисьорите Орсън Уелс, Джордж Кюкър, Акира Куросава ("Ран" по "Крал Лир"), Григорий Козинцев, Роман Полански, Клод Шаброл пренасят света на Шекспир в царството на киното. Там плахо пристъпват дори мастити театрали от ранга на Макс Райнхард, Питър Хол, Франко Дзефирели...
Към тази именита кохорта се присъедини и Ал Пачино с първия си режисьорски филм "Аз, кралят!" (1996). Шекспироманията обладава нюйоркачина от сицилиански произход още през 70-те, когато преподава драма в колежи по Източното крайбрежие. Четвърт век по-късно Ал Пачино осъществява мечтата си да покаже Шекспир такъв, какъвто никой не го е виждал. "Аз, кралят!" е урок по театър, репетиция, представление, тълкувание, изповед, монолог, но и великолепен филм по трагедията "Ричард III", проследяваща драмата на владетеля, устремил се към властта. А Ричард на Пачино, превъплъщавал този образ в няколко театрални постановки, е и ужасяващ, и завладяващ, жесток и великодушен, порочен и невинен...
Верен на темата остава друг именит творец, също изявяващ се и като актьор, и като постановчик - Кенет Брана. Роден през 1960 в ирландски Белфаст, той учи в Кралската драматична академия, играе в Кралския Шекспиров театър (оставайки в историята му като най-младия изпълнител, дръзнал да превъплъти образа на Хенри V). В основаваната от него трупа "Ренесанс" Брана режисира "Хамлет", "Много шум за нищо", "Дванайсета нощ", "Както ви се харесва"... След тези спектакли името му става легенда, започват да го сравняват с Оливие и Джон Гилгуд! Сетне идват постановките му в киното - преливащия от любов и ярост "Хенри V", комедията "Много шум за нищо" с Дензъл Уошингтън и Майкъл Кийтън, четиричасовия "Хамлет", в които Брана изпълнява главните роли (по това време, 90-те, се превъплъщава и като Яго в "Отело" на Оливър Паркър)...
За да докаже, че "всяка епоха има своя Шекспир", Баз Лурман възкреси вечната история на двамата влюбени от Верона. Неговата адаптация на 400-годишната пиеса бе стилна и агресивна, навярно защото филмът му "Ромео и Жулиета" (1996) бе откровено адресиран към тийнейджърите, към телевизионното и видеопоколението, закърмено с музикалните клипове на Ем Ти Ви. Затова и ролята на Ромео бе поверена на Леонардо ди Каприо.
Целулоидната Шекспириада продължава. През тази и следващата година се подготвят премиерите на "Ричард ІІІ" на Скот Андерсон (режисьор и изпълнител на главната роля), "Макбет" на Ник Пейтън (с Фъргъс Марч), Come Like Shadows (също по "Макбет") на продуцента Люк Бесон и дори предназначената за деца анимация "Гномео и Жулиета"... Това е положението: Целият свят е сцена! А киното е част от света, който за добро или зло обитаваме...