Една сутрин годеникът на Изабел се събужда и й казва, че е най-щастливият човек на света, защото живее с нея. Иска да остареят заедно. Изабел, забила поглед в отвореното масло на масата, отвръща: "Щях да съм щастлива, ако ти поне веднъж беше затворил това пакетче." И в пристъп на умопомрачение наръгва с нож за масло любимия.

Това е само началото на първия моноспектакъл "Става дума за любов... или е опит за убийство!", в който играе Параскева Джукелова, с режисьор Стилиян Петров, на сцената на 4 етаж в Народния театър. Всъщност убийство няма, защото бъдещият съпруг загубва съзнание при вида на собствената си кръв и отива в болница, а героинята е пред дилемата какво да прави оттук нататък. Мисълта за клетвата "Завинаги заедно!" я ужасява и въпросът е дали да остави леглото до себе си празно, или да приеме съжителството с всички чорапи, гащи, майка и приятели.

Авторката на пиесата Фиона Спрот се нарежда сред водещите млади драматурзи в Австралия. С първата част от трилогията за Изабел "Често откривам, че съм гола" актрисата Жаклин Линк печели наградата през 1999 г. на единбургския Фриндж фестивал за най-добра театрална актриса. В текстове на Фиона Спрот темите за насилието, желанието, мъката, нестабилните емоции и живот на ръба на нормалното преобладават.

Често я определят като автор на черни комедии, третиращи женската сексуалност и ролята на половете, особено във връзка с романтичните митове и фантазии. Премиерата на "Става дума за любов..." е през 2002 г., като моноспектакълът участва в многобройни фестивали, отново с участието на Жаклин Линк.

"Този текст не е точно чиклит, отбелязва Параскева Джукелова на въпроса дали това не е поредният текст от жена за жени. Вътре има много психология и съдържа всички драми, които една модерна млада жена преживява. Можем простичко да го оприличим на "Сексът и градът", но това оплоскостява ситуацията. Положението е много по-дарк  - имаме опит за убийство и по-скоро е близо до филма "Родени убийци".

"Много отдавна се опитвах да инициирам осъществяването на моноспектакъл. Оказа се почти мениджърско-режисьорски подход. Иска се много кураж да тръгнеш да пробиваш пътя. Всъщност търсих текста една година в интернет. Впечатли ме, поръчах си го и го преведох. А после предложих текста на директора на Народния театър Васил Стефанов и за моя радост го одобриха." За режисьор на спектакъла кани Стилиян Петров, който в последните години има няколко номинации за "Икар и "Аскеер".

"Бях гледала единствено "Невинните" на Стилиян и не знаех дали ще може да направи спектакъл за жена в пристъп на лудост и истерия. Но открих, че той е режисьор, който работи много добре с актрисите, а и исках да е млад човек със съвременни рефлекси. Срещнахме се на интуиция и не сбъркахме. Почнахме репетиции в края на февруари, а после заедно решихме да поканим за сценограф Марина Додова."

Според Параскева текстът е написан като кабаретен театър – жена, пиано и текст, но решават да изместят пространството и поставят Изабел в обществена тоалетна, където тя ревизира живота си. Героинята често повтаря "Обичам да се заключвам в тоалетната, за да съм сама", но самата Параскева признава, че също премисля и се събира там. "За мен това място е нещо като изповедалня. Тоалетната като модерна изповедалня (смее се). Избират музиката на Елвис Пресли като контраст на всички тези проблеми, на цинизма на героинята, а Елвис е добър вариант – той е пял за всичко и все пак остава митът за мъжа с розите и свещите.

- Заедно стигнахме до концепцията къде и как се случват нещата. Водихме наистина много хубав диалог, а и той прецени, че моноспектакълът е жанр, в който актьорът е основният стълб. Не ми е налагал концепции и виждания, а и това е женски текст. Той изчете сума ти чиклит романи и ми ставаше много смешно, когато разказваше какво е прочел, защото наистина се опитваше да влезе в това особено наше фантазно живеене. Има режисьори, които те притискат, депресират и така те натоварват, че ти започваш едва ли не да се опитваш да им се харесаш, а в случая Стилиян е по-скоро огледало, един много хубав коректив.

- И хубавото, и лошото е, че разчиташ сам на себе си, защото, когато играеш с повече колеги, рискуваш да застанеш срещу някого, който не ти подава достатъчно високо топката. От друга страна, ако тръгнеш да се проваляш, няма кой да те спаси. Актьорската игра е един вид изложение, излагане и няма връщане назад.

- Искам да срещна публиката. Представлението е за млади хора, но всъщност и за всички тези, за които съвместното живеене е проблем. Много диалогично е и съм обърната към хората, а малко се притеснявам от очите на публиката, защото съм късогледа (смее се) и като се загледам, мога да си забравя текста. Всъщност това е малко стенд-ъп комеди, а нашата публика не е научена много да бъде вкарвана в представлението. Имахме много радикални идеи, искаше ми се да отъждествявам някой от публиката с майката на моя любим например или да ги караме да пеят, но това би било ужасен шок за тях. Тези мои фантазии Стилиян ги обираше, защото той имаше усещането за формата и за цялото.

- На места да (смее се). Любопитно ми е как една жена прави опит за убийство не защото иска да убие. За разлика от нея, която е наясно със себе си, за мястото си - професионалното и в живота, аз съм малко като че ли, по-адаптивна, гъвкава, по-лесно се приспособявам. В такъв тип конфликт по-скоро бих напуснала полесражението, отколкото да се бия. Проблемите са и в друг план - дали изобщо има щастлив брак. Има ли такова нещо? В този смисъл понякога съм се чудила дали не е по-хубаво да избереш свободата, но, от друга страна, с това рискуваш да останеш сам. Затова ще ти цитирам Изабел: "Най-големият ми страх е да не приключа живота си сама, вторият най-голям страх е да не приключа живота си с някого до себе си." Там някъде се отъждествявам с нея и Фиона Спрот.

На 21 април Народния театър – сцена на ІV етаж, кани публиката на моноспектакъла "Става дума за любов... става дума за убийство" с участието на Параскева Джукелова – номинирана за "Аскеер 2007" за главна женска роля за Надя от "Бягащи странници", Марина Додова, номинирана за "Икар" и за "Аскеер 2007" г. за сценография и костюмография на "Медея" на Диана Добрева, и Стилиян Петров, номиниран за драматургия за "Невинните" съвместно с Теодора Димова.