Гледах монитора, без да отмествам поглед от него, буквално като "бебе в лампа" в продължение на няколко часа, когато за първи път започнах да следя "играта" Year Zero. В момента все още не мога да реша дали това е албумът на годината, или просто едно от най-впечатляващите маркетингови решения в съвременния шоубизнес. Едно е ясно - с новия си проект "Найн Инч Нейлс" прехвърлиха музиката, даунлоуда и забавлението в друго измерение - може би закономерната следваща стъпка в еволюцията на изкуството.

За представянето на новия си албум, озаглавен Year Zero, бандата реши да пропусне стандартните методи за реклама и няколко месеца преди премиерата му създаде играта - един вид риалити куест, която се случваше едновременно в интернет и на лайфовете на "Найн Инч Нейлс". Всичко започна на 12 февруари в Лисабон, когато в съблекалните по време на концерт на бандата бе намерено USB с новата песен от предстоящия албум - My Violent Heart. Същия ден по-наблюдателни фенове откриха и първия "скрит сайт" благодарение на надпис на фланелката на лидера Трент Резнър. Последваха още "изгубени и намерени" USB, "уликите" водеха към нови сайтове, които пък разкриха традиционните промозалъгалки за феновете - част от новите парчета, трейлъри, аватари, снимки и др. По този начин бандата провокира своите фенове - накара ги сами да потърсят нещата и информацията, които по принцип са свикнали да получават наготово. Усилията, положени и от двете страни, са страшно много, но пък успехът бе голям - Year Zero (играта и албумът) се превърна в едно от най-обсъжданите неща в последните седмици.

Всичко това пък бе съпроводено от представянето на един апокалиптичен поглед към бъдещето на планетата, и по-точно 2022 г. - "Нулевата година", в която светът преживява тотален политически, социален и екологичен срив. Албумът Year Zero е един концептуален проект, който е дело на мрачната визия на Трент Резнър и представлява неговите очаквания за близкото бъдеще ("нулевата" 2022 г.), естествено провокирани от множеството "червени лампички", които напоследък сякаш ни правят все по-малко впечатление - тероризъм, войни, религиозни конфликти, екологична криза, социален упадък… С други думи - "Найн Инч Нейлс" се опитаха да кажат нещо сериозно по възможно най-интересния и атрактивен начин. Като се замисля… може дори историите за намерените USB, странните кодове и другите части от пъзела, открити "уж" случайно от фенове, да се окажат пълна измислица.

Самият мистър Резнър нарече Year Zero "новата форма на забавление". Целият шум покрай играта, концепцията и находчивата идея обаче оставиха самите парчета на заден план. Интересното е, че провокацията продължава и в цялостния саунд на общо 16-те трака. Те са пълни със "скрити" звуци, с множество мелодии, пасажи, закачки, които пък в крайна сметка са интегрирани изненадващо добре. Най-потърпевша обаче се оказва "тежестта" на изпълненията - почти липсват мощни китарни рифове, които са заменени от електронни семпли. В което няма нищо лошо, тъй като Year Zero е сравнително лесно приемлив проект - по-лек, по-мелодичен, по-модерен. Голяма част от песните са композирани и записани на лаптопа на Трент Резнър и това определено се чува. Прави впечатление и изключителната динамика, която рядко позволява на иначе дългите парчета да доскучават. Все пак обаче става въпрос за "Найн Инч Нейлс" и албумът не е за всеки. Ако си вземете оригинално копие на проекта пък, съвсем скоро ще откриете, че играта Year Zero продължава да се развива и вие вече сте част от нея.