Томаш Станко е несъмнено най ярката звезда на полския джаз и безспорен пионер в областта на авангардния джаз. Но не само това. Той е един от музикантите, отговорни за развитието на европейския джаз такъв, какъвто го познаваме днес. Тонът му е тежък и наситен, безпогрешно разпознаваем. Съзерцателно-меланхоличният звук на тромпета на Станко рисува картини някъде из пространството, където тоновете се наслагват и нюансите са от значение. През последните 5 години неговият квартет се състои от млади и изключително талантливи полски музиканти – пианистът Марчин Вашилевски, басистът Славомир Куркевич и барабанистът Михал Мишкевич, с които записва вече три албума. По повод гостуването им в София на 14 май в зала "България" в рамките на фестивала "Джаз+", където ще представят програмата от последния си албум Lontano (ECM 2006), се чухме и поговорихме с Томаш Станко за музиката - единствената истинска страст в живота им.

 

- Най-любимата музика. 

 

- От самото начало. Първо започнах да свиря на цигулка, но после я смених с тромпета. Харесах го инстинктивно. Бях на лагер, оказах се единственият, който има нещо общо с музиката, и трябваше да свиря сигнала.

 

- Интересно и опасно едновременно.Беше трудно. Човек трябваше да има късмет, плочите идваха най-вече чрез приятелите и семейството ми.

 

 На първо място – Орнет Коулман и Джон Коултрейн, Джордж Ръсел, Майлс Дейвис, Телониъс Мънк.

Също така и експресионистите.

Спомням си, че бях чел едно интервю на Коултрейн, в което той казваше, че за да изградиш собствен език, трябва да композираш. И аз започнах да композирам. Около 1968-1969 г. сформирах своя група и започнах бавно да създавам своя саунд.

 

- Сцената е установена и завършена. Тя е изтънчена и в същото време авангардна. Харесва ми заради разнообразието и красотата.

 

- Намирам хип-хопа за много интересен. И ми харесва връзката му с времето, специфичната приемственост. И физическият аспект - движенията на тялото, транса. За беда пропускам социално-политическия аспект, но аз винаги съм възприемал по-добре инструменталната музика. Начинът, по който хип-хопът използва ритъма, особено много ми допада. Харесва ми и онова, което идва от Скандинавия, т.нар ню джаз, по-специално - Буге Веселхофт.

 

- Вярно е, но не е напълно преводимо. Магията на киното е невероятна. Киното, както и джазът са изкуствата на бъдещето.

 

- Фантастично. Харесвам много Манфред Айхер(продуцентът и собственик на ЕСМ) и начина му на работа. Той винаги се опитва да ни даде насока, която да използваме. И аз наистина харесвам свободното усещане в Lontano, което успяхме да постигнем, и общуването между изпълнителите. Изглежда "ново", но в същото време е свързано с корените, откъдето съм започнал. Може да е парадоксално, но мисля, че по-лесно се свири свободно в студиото, защото имаш контрол върху собственото си звучене и това на групата като цяло.

 

- Винаги трябва да имам много добри музиканти около себе си, защото им давам много голямо пространство в своята музика. Музикантите, с които работя, трябва да са някои.

 

 Винаги има разлика между албумите. Но тези албуми представляват взаимно допълващ се триптих. В Lontano сме по-освободени. Опитът от концертите, това, че свирим пред различна публика, ме помага да се променям, да израствам в личностно отношение. Не очаквах този албум да се окаже толкова различен от другите два. Но личното ми правило е да нямам предварителни очаквания.

 

- Защото търсех различен саунд. Пък и студиото в Южна Франция ни предразположи в друга посока, освободи ни по различен начин.

 

- Това ще е първият ми концерт в София и съм щастлив да срещна българската публика. Може да очаквате неочакваното.