Премиера

"Мистър Брукс"

(Mr. Brooks)

Петдесетгодишният Ърл Брукс (Костнър) е любящ баща и съпруг, преуспяващ бизнесмен, уважаван от обществото гражданин... Оказва се обаче, че привидното съвършенство е само маска, зад която се крие сериен убиец. Зловещ, но перфектен (при избора на жертвите си), педантичен (при изучаването на техните навици), перверзен (при извършването на престъпленията), хладнокръвен и интелигентен - дотолкова, че никой даже не го и подозира, макар че полицията отдавна е по следите му...

Провокиран от своята мрачна половина Маршал (Хърт, който за разлика от Костнър има актьорски "Оскар" - за главната си роля в "Целувката на жената паяк"!?), мистър Брукс убива нищо неподозираща двойка. Ала допуска фатална грешка, оставяйки зад гърба си свидетел на престъплението - фотографа воайор (Кук), който решава да се възползва от ситуацията и започва да изнудва Брукс. Тогава на сцената се появява упоритата Трейси Атуд (Мур), която не само работи като детектив (т.е. задължението й е да залавя престъпниците), но е и лично мотивирана да разкрие идентичността на "сериалщика"...

"Мистър Брукс" е напрегнат и вдигащ адреналина психологически трилър, стягащ за гърлото, прогонващ жегата и скуката. Филм с блестящи актьори, сред които се отличава с изпълнението си Деми Мур, която отдавна не бяхме виждали по родните екрани...

Макар и вече не в първа младост, тя продължава да бъде един от секссимволите на съвременното кино. Ала преди всичко е актриса (макар и да не е отличавана с "Оскар"). Доказва го за пореден път и сега в "Мистър Брукс" на режисьора почти дебютант Брус Евънс.

Родена на 11 ноември 1962 в Розуел (градче в щата Ню Мексико, придобило световна известност с "кацането" там на летяща чиния с извънземен екипаж), Деми застава за пръв път пред обектива като фотомодел през 1979. На следващата година се омъжва за пръв път (за Фреди Мур, чието фамилно име носи до днес), появява се и на телевизионния екран, изпълнявайки малки роли в големи сериали като "Вегас" и "Централна болница". В Ню Йорк Деми се качва и на сцената, за да спечели с пиесата "Ранното момиче" наградата "Тиътър Уърлд".

В киното започва с няколко епизодични изяви в "Избори", "Паразити", "Млади влюбени доктори" (1982)... Затова и повечето изследователи на творчеството й посочват като неин истински дебют "Виновен е Рио" (1984), където Деми Мур изпълнява ролята на тийнейджърка, потопила се заедно с богатия си баща (Макъл Кейн) в знойното очарование на най-красивия град на земята (през 1994 бе осъществен римейкът "Баща ми е върхът" с Жерар Депардийо и Катарин Хейгл). Но успехът идва след "Немаловажна работа" (1984) и "Огньовете на Свети Елм" (1985).

Оценката на критиката е нещо важно за актьора, но много по-важно е как ще те приемат колегите, режисьорите, продуцентите... Затова Деми Мур не спира да работи върху себе си. Постепенно всички я признават за отлична професионалистка. Може да се струва дреболия, но в Холивуд уважават способността й да се разплаква на снимачната площадка винаги, когато драматургията го изисква. Обикновено актрисите използват за тази цел стимулатори. Това е и сетно доказателство, че Мур умее да контролира емоциите си, че успява да се съсредоточи и даде всичко от себе си. Същото важи и за любовните сцени. Деми признава, че не прави голяма разлика с кого се целува пред камерата...

Средата на 80-те е добър период за Мур, тя "скача" от филм във филм: "Какво ще кажеш за снощи" (екранизация на нашумялата пиеса на Дейвид Мамет "Сексуални перверзии в Чикаго"), "Едно лудо лято" (1986), "Мъдрост" (1987), режисиран от актьора Емилио Естевес (който тогава е не само екранен партньор на Деми)...

През ноември 1987 актрисата встъпва в законен брак с големия Брус Уилис. През 1988 се ражда първото им дете - дъщеричката Румър (сетне щерките стават три). Двамата обичат да си припомнят първата си среща. "Брус беше доста пийнал - споделя Деми. Предложи ми да му правя компания, допълвайки: "Ако ми откажете, ще се вбеся!" Следва женитбата и безкрайна серия от скандали, бурни сцени на ревност, нестихващи писъци, оскърбителни думи... Да, тези, които отблизо познават семейство Уилис тогава, уверяват, че Брус има доста лош нрав. Въпреки това Деми цели 11 години заявява, че го обича такъв, какъвто е. Че е готова въпреки всичко да живее и работи заедно с него...

Бракът сякаш вдъхновява кариерата й - публиката и критиката посрещат възторжено трилъра "Седмото знамение" (1988), комедията "Ние не сме ангели" (1989), където неин партньор е самият Робърт де Ниро, показвания у нас "Призрак" (1990), който й донася номинация за "Златен глобус", "Само неприятности"... Но като че ли "Убийствени мисли" (1991), в който двамата съпрузи са и партньори, отразява най-точно атмосферата в техния не много тих дом. Печатът подхвърля, че в този филм двамата играят повече себе си, отколкото някакви измислени герои. Няма нищо случайно - Деми е съпродуцент на "Убийствени мисли".

На успех се радват още филмите й "Жената на касапина", "Леда и лебедът", "Доблестни мъже"... И особено възбудилият духовете на Америка "Неприлично предложение" (1993) на Ейдриън Лайн, в който един милиардер (Робърт Редфорд) предлага 1 млн. долара на един млад мъж (Уди Харълсън), за да спи със съпругата му (Мур)... В "Разкриване" (1994) на Бари Левинсън (екранизация по романа на Майкъл Крайтън) Деми играе красивата и амбициозна шефка на Майкъл Дъглас, която успява да го омае с агресивната си еротичност и да "взриви" парфектно подредения му свят. Твърди се, че хонорарът й от 5 млн. долара е най-големият, получаван дотогава от дама в киното!

Следват "Алената буква", "От време на време", "Стриптийз" (където участието й е оценено на 12.5 млн. долара) и "Редник Джейн" на генерал Ридли Скот (който й пуска хонорар "само" от 11 млн.) - все филми, в които героините на Мур са самотни жени в света на мъжете... Идва и раздялата с Уилис (през 1998, официално разводът е оформен две години по-късно), тежко преживяна от Деми. През 2005 тя се омъжва за трети път (без да се брои кратковременният й годеж с Естевес) - този път за Аштън Къчър ("Спасителен отряд", "Ефектът на пеперудата"), който е едва двегодишен, когато Деми минава първица под венчило. С две думи - тя взема нещата в свои ръце. Затова и напоследък се изявява повече като продуцентка (печелившата поредица "Остин Пауърс"), отколкото като актриса (изпълненията й в "Ангелите на Чарли", "Светлина в мрака" и "Боби", възкресяващ историята за убийството на Робърт Кенеди, например не бяха посрещнати с възторг от критиката). А и гледа напред - доказателството за това се нарича "Мистър Брукс".