Българската национална филмотека е домакин на започващата Седмица на египетското кино (14 - 20 юни) в кино "Одеон", подготвена по идея на посолството на Арабска република Египет в София. Филмовата програма е първата в историята на отношенията между Египет и България и естествено продължение на Седмицата на египетската култура в София и Свищов, която в края на миналата година обедини фотоизложба, фолклорни танци и лекции за древните паметници в страната.

Показването на шестте египетски филма, представителни най-вече за 90-те години на миналия век, е събитие, което идва да компенсира почти пълното отсъствие на египетско кино по българските екрани. По неофициални данни филмите от Египет, разпространявани в миналото, са не повече от пет, а като най-впечатляващ сред тях все още се помни "Непознатата жена".

Официалното начало на седмицата ще постави социалната драма от 1998 г. "Вино от фурми" на Радуан ал Кашеф, който по характерен за египетската чувствителност начин показва последиците от принудителната емиграция. Режисьорът на филма, който е и автор на сценария, е от кръга на считания за доайен на египетското кино Юсеф Шахин.

"Блажено нехайство" на Шериф Арафа (1996) с участието на много популярния Адел Имам е показателен за онова египетското кино, което в определени случаи успява да навлезе и в забранени зони. Според специално пристигналия за събитието проф. д-р Хесхам Мохамед Шафик (културен съветник за Будапеща, София и Любляна) филмът е твърде необичаен, тъй като проблемът за мъжката импотентност е превърнат в метафора. По време на пресконференцията в кино "Одеон" гостът нарече щекотливия филм социална самоирония и допълни, че смесването на политическата сатира и битовата комедия е често прилагана тактика за привличане на публика. Пак според него най-новото египетско кино се намира в период на оживление и възход, тъй като днес то може да коментира въпроси, които доскоро са били недосегаеми.

"Крадецът на щастие" на Дауд Абдулсайед (1995) е типичен представител на т.нар. реалистично кино, започнало развитието си под силното влияние на италианския неореализъм в средата на миналия век. Обичайните герои на този тип кино са непринудени, честни и колоритни персонажи, вдъхновени от живота на бедняшките квартали около столицата Кайро.

"Оркестърът от Дарб Саада" (1991) на известния с подчертания си интерес към старинните занаяти Асма ал Бакари заема особено място в програмата. С помощта на класическа музика и на Дома на операта в Кайро филмът черпи вдъхновение от чувствителността на европейското кино. Потребността от духовно извисяване и красота е изведена като контрапункт на сковаващото ежедневие.

"Хасн ал Люл" на Недер Галал е любопитен вариант на киното, в което задължителните любовни страсти се зараждат сред брутални сблъсъци на враждуващи банди. "Капитанът" (1997) на известния Сайед Саид пък е единственият филм, в който се показват действителни събития от близката история на страната (1948). Пак в стила на египетската традиция филмът показва пристанищния град Бур Саид като автентичен фон на динамичната гоненица между популярен морски герой и шеф на местната полиция.

Често наричано Холивуд на Нил, египетското кино е най-старото в района на Близкия изток. Особено популярни в арабския свят са музикалните комедии с песни и танци. Що се отнася до Европа - тя предпочита да се кланя на културни икони като писателя Нагиб Махфуз (носител на Нобелова награда), Юсеф Шахин, Мохамед Кан, Юсри Насрала и, разбира се, неподражаемия... Омар Шариф.