Неразумни опити с биологично оръжие са превърнали повечето от жителите на малко тексаско градче в зомбита, които от своя страна успяват да преобразят до неузнаваемост не само това населено място, не само огромния щат Тексас, но по всяка вероятност и цялата планета (логично прекръстена от Земя на Страх). Срещу армията на живите мъртъвци се опълчва отряд от оцелели хора, предвождан от стриптийзьорката Чери (Макгоуан). Сред "партизаните" са шерифът Хагю (Бийн), лейтенант Мълдън (Уилис), д-р Дакота Блок (Шелтън), готиният Ел (порториканецът Родригес, който няма родствена връзка с режисьора), един изнасилвач (Тарантино) и две близначки детегледачки...

За такива страховити неща разказва "Бибрутално 2: Планета Страх" ("Death Proof: Planet Terror"), чиято ранна версия на сценария, озаглавена "Project Terror", Родригес написва още през 1998 (първоначалните 300 страници впоследствие са редуцирани до 110).

След пет дни Робърт Родригес ще подхване четвъртото си десетилетие - роден е на 20 юни 1968 в Сан Антонио, щата Тексас. Израсналото в многолюдно емигрантско семейство от мексикански произход дете бива запленено от киното в началото на 80-те, когато попада сред зрителите на грандиозното "Бягство от Ню Йорк" на Джон Карпентър. Навярно затова и отрано хваща любителската камера Супер 8, гледа архивни филми (Чаплин, Бъстър Кийтън, Серджо Леоне), а по-късно записва специалността "кино и комуникации" в университета на Остин.

В киното Робърт дебютира през 1991 с късометражния Bedhead, донесъл му награди от цели 14 фестивала. Ала световната слава го навестява след премиерата на екшъна "Мариачи" (1992). Освен нея идва и финансовият успех на този нискобюджетен филм, заснет върху видеолента, но прехвърлен впоследствие на целулоидна. Благодарение на постъпленията от 2 млн. долара Родригес подписва двегодишен контракт с "Кълъмбия пикчърс". През 1995 той окончателно укрепва позициите си в Холивуд с "Десперадо" (25 млн. приходи), на който е едновременно продуцент, режисьор, сценарист и монтажист, докато в главната роля грее Антонио Бандерас.

Превърналият се вече в звезда актьор участва и в следващите творби на мексиканеца: трилогията "Деца шпиони" (чийто общ касов сбор надхвърля 300 млн.), "Имало едно време в Мексико"(2003), своеобразно продължение на "Десперадо", "Град на греха" (Sin City), който също предстои да се превърне в трилогия (след като само първата част донесе 74 млн.)... Така, крачка по крачка, Родригес израства не само в печеливш, но и в елитен, в култов холивудски режисьор, на който липсва единствено оскарът!

За възходящата му кариера най-много допринася обаче Куентин Тарантино. Двамата приятели са заедно още от "Десперадо", в който авторът на "Криминале" прави малка, но запомняща се роля. Две от четирите новели, изграждащи "Четири стаи" (1995), са режисирани от тях, като всеки си е сценарист на собствения сегмент. На поставената от Родригес вампирска история "От здрач до зори" (1996) Тарантино е изпълнителен продуцент, сценарист, а и достоен партньор на Харви Кайтел и Джордж Клуни. В Sin City пък бива поканен от Родригес за "специален гост режисьор"!

На Куентин Тарантино принадлежи и идеята за Grindhouse: Death Proof (с 25 млн. приходи засега), показван у нас като два отделни филма - "Бибрутално 1: Разходка Смърт" и "Бибрутално 2: Планета Страх". С термина grindhouse са назовавани онези "специализирани" кина, в които най-вече през 70-те се прожектират "второкласни" заглавия. В категорията "B movies" влизат филмите, предлагащи секс, насилие и шокови сцени (задължително обагрени с много кръв), характеризирани "жанрово" като кунг фу, хорър, спагети (макарони) уестърн, sexploitation... Характерното за grindhouse е, че в тях се показват две или три заглавия за цената на едно в "нормалните" кина...

"Бибрутално 2: Планета Страх" е тъкмо такова отдаване на почит към презираните от критиците, но масово гледани от публиката филми, поклон пред страховития жанра на зомби-киното. Затова и творбата е леко "състарена" (с добавяне на драскотини и прах върху емулсията), за да симулира, че е изскокнала от някой grindhouse, че е дошла от "доброто старо лошо време", когато американският режисьор Джордж А. Ромеро възкресява зомби-темата с култовия "Нощта на живите мъртви" (1968).