Ванеса Мей е родена на 27 октомври 1978 г. (на една дата с Николо Паганини). Баща й е тайландец, а майка й - китайка. До тригодишна възраст Ванеса Мей живее с родителите си в Сингапур, след това заминава с майка си за Лондон, където живее и до днес.

Започва да учи цигулка, когато е на пет. Едва десетгодишна, тя смайва с изпълнението си публиката на европейския фестивал в Шлезвиг-Холщайн. През същата, 1988 г. Мей дебютира във Великобритания като солистка в концерт на Лондонската филхармония. Кариерата й на класически музикант е мечта за всеки талант - най-младата изпълнителка, записала цигулковите концерти на Чайковски и Бетовен, световно турне с лондонския оркестър "Моцарт плейърс", три класически албума още преди да навърши 13 и изключително благоприятни отзиви от страна на световноизвестни критици.

Излизането на първия й поп албум - The Violin Player, през 1995 г. извежда имиджа и кариерата на Ванеса-Мей в друга плоскост и привлича милиони почитатели въпреки негативните отзиви на критиците, посветени в сериозния жанр. Този компактдиск се превръща в основополагащ хит на синтеза на класическата и поп музиката.  

На 5 юли от 20 часа в Зимния дворец в София Ванеса Мей ще изсвири с оркестъра на "Класик ФМ" някои от пиесите, включени в нейните албуми: The Violin Player, "Склонен към промяна", "Буря" и "Хореография" (2005).

- Свиря класическа музика вкъщи, защото е страхотна. Но когато записвам в студио, когато искам да създам нещо ново, опитвам да премина бариерите, да ги разтопя, да пробвам нещо различно и да покажа както себе си, така и цигулката като нов, авантюристичен инструмент. Това съвсем не означава, че класическата музика е мъртва, означава просто, че класическата музика е класическа. Тя не е нещо, на което трябва да се наслаждаваш, без да допускаш други стилове в живота си. Като професионален музикант аз я чувствам именно по този начин - има моменти в живота ми, в кариерата ми, в които искам да издавам класически албуми. Но има моменти, в които искам да бъда млада, да се радвам на живота и на свободата да изпълнявам други стилове музика.

- Определено е третото. В първия случай не аз управлявах делтапланера - бях само пасажер. Обичам рисковете. Всяка година карам ски по два месеца - обичам този спорт, той е важна част от живота ми и тогава не мисля за физическия риск. Преди жената да стане майка, не се тревожи толкова много за физическите рискове.

Свиренето ми пред световните лидери за ВИП... Какво означава ВИП - някой, който е важен заради това, което прави? В публиката всички са ВИП. Всички са си купили билети, всички, които искат да присъстват на концерта, и всички, пред които свиря, за мен са ВИП. Не правя разлика дали са принцове, политици или хора с обикновени професии, които просто обичат музиката.

А за третото - това е рискът, който поемам с най-голяма радост, за който работя и с който ще се гордея през идните години. През цялата си кариера никога не съм се повтаряла, не съм следвала формула и никога не съм копирала - за мен това винаги е риск. Когато за пръв път изпълнявам нещо ново на живо, това е моето най-голямо предизвикателство.

- Фактът, че майка ми беше мой мениджър още когато бях много малка, означаваше, че винаги съм "защитена" - всеки, с когото работех, трябваше да мине през нея. Едва през последните 7-8 години започнах да контактувам директно с хората. Искам тези, които са около мен, да са честни. Мисля, че е важно да не се заобикаляш с хора, които винаги ти казват "да". Мениджърите могат да те създадат, но понякога могат и да те разрушат. Затова мисля, че както с всички други връзки важно е да разбереш кога да започнеш връзката, но и кога да я прекратиш.