Музеят за модерно изкуство в Ню Йорк насочва прожектора към творчеството на скулптора Ричард Сера с грандиозна изложба, озаглавена "Скулптурата на Ричард Сера: четиридесет години".

През 60-те години на миналия век Сера и минималистите от неговото поколение започват да работят с нетипични материали, взети от индустрията, и да привличат вниманието върху физичните свойства на елементите в изкуството, което създават. През годините Сера се фокусира върху създаването на мащабни творби, като усъвършенства подхода си към скулптурата, за която смята, че е тяло, тясно свързано с времето и пространството.

Изложбата представя както ранните експерименти на Сера с материали като гума, неон и олово, така и монументални творби от рода на "Кръстопът II" (1992) и "Извита елипса" (1999). Изложени са и три негови работи, които са сглобени за първи път.

Американският скулптор е известен с огромните стоманени листове или пластини, които аранжира в странни геометрични форми. За последните 20 години те са се превърнали в негова запазена марка и директен израз на търсенията му и въпросите, на които той се опитва да намери отговор, например как се променят човешкото тяло и гигантското стоманено парче при неизбежното им взаимодействие?

По думите на Ричард Сера една скулптура непрекъснато е в процес на отвоюване на собствено място в пространството. В същото време обаче една скулптура е в постоянно противоречие спрямо мястото, където е изложена. Или казано с други думи, една скулптура не е нищо друго освен парадокс, тя едновременно намира и отрича езика, чрез който предава смисъла си. При всички случаи наблюдателят е поканен да се разходи в геометрията, подобна на лабиринт с няколко изхода, да усети напрежението между повторение и различие. Елементът време е от особено значение, тъй като продължителността на всяко взаимодействие варира.

Сера се опитва да начертае траекторията с очакването да има движение, но той споделя, че не може да повлияе на зрителя колко време да се разхожда и как да гледа на скулптурата. За някои извитите навътре стоманени стени създават смътно чувство на клаустрофобия, все едно че се прекрачва прагът на подземна гробница. Често стоманените блокове обаче имат еднакви пропорции и крайният ефект от разходката между тях трябва да бъде чувство на баланс и хармония.

Изложбата продължава до 10 септември.