"Широко сме известни в тесни артистични кръгове", казва Калина, останалите я поглеждат с изненада, после прихват. Това са хората от задруга "Аудитум": днес Георги Арнаудов, Калина Радичева и Десислава Стайкова. Друг път - Петър Дундаков, Росица Панайотова, Росен Идеалов, Елисавета Вълчинова и още ентусиасти. Те са от различни поколения, с различни предистории и различна степен на професионална обвързаност с музиката, но до един решени да населят една позапустяла ниша на местния културен живот. Георги Арнаудов е композитор, преподавател в НБУ, човек, отгледал няколко поколения български музиканти в Музикалното училище и отговорник за голяма част от музикалните находки, експерименти и интерпретации на "Аудитум". Калина Радичева е филолог, от 20 години се изявява като хористка в съставите на диригента Мирослав Попсавов, стопанисва камерната театрална сцена "На тавана" през цялото й съществуване в клуба "Отвъд алеята, зад шкафа" и в "Аудитум" се грижи за словото. Деси Стайкова, "творец-енциклопедист" в развитие, току-що е завършила в Холандия музика и мултимедия, а аудитумската й задача е визията на концертите - хореография и видео.

От дългогодишна мечта на група приятели в края на миналата година "Аудитум" се превръща в единствения по рода си в България форум за независимата и некомерсиална музика, която публиката често дори не подозира, че съществува. Наричат начинанието си "задруга", за да не е "проект"; правят срещите си веднъж на колкото месеца се случи вдъхновението им да срещне практическа възможност. Когато започват, не си представят нещо много конкретно: насочват се към типовете музика, която напомня онази, създавана преди столетия в "по-духовен и по-интимен формат", за индивидуалните необходимости на "двореца или храма", подходяща за по-малки пространства. Чувстват се в опозиция на масовките и стадионните концерти, търсят аудитория, която да търси тъкмо тях. Но не затварят кръга си, затова и сбирките им са публични, а името им - в повелително наклонение - латинското auditum, "чуй!", е заимствано от библейския псалом 44: " Чуй, дъще, и виж..."

Задругата намира нотите, подготвя интерпретациите и терена, ангажира изпълнителите. Първият им концерт, наречен "Прозорец роза" (по Рилке), е на 1 ноември 2006 г.: сформираният специално за него ансамбъл шест от женски гласа, "Камерата Аудитум", пее Хилдегард фон Бинген и Тома Аквински, "Насекомикс" правят ъндърграунд версия на трубадурска музика. Следват още три концерта и един оживен дебат през февруари.

За следващата си голяма стъпка"Аудитум" се готви отсега: от 1 до 7 октомври тази есен предвижда международен фестивал "Звук и връзка" (поканата за участие е още валидна на www.auditum.org) с интерактивни съвременни произведения, култови парчета от ХХ век, поднесени по неочакван начин, семинари, гости от чужбина и изпълнения на творбите на двадесет и няколко български автори, много от които живеят и пишат извън България. Междувременно обаче довечера в 20 часа в Червената къща предстои едно от най-интересните упражнения в общуването на "Аудитум". Задругата ще представи композитора Симеон Пиронков (1927 - 2000), автентичен артист, човек с "преддеветосептемврийска култура, който сега щеше да навърши 80 години и когото цяла България знае, без да си дава сметка". Според аудитумци - един от малцината български авангардисти, заедно с Георги Тутев, Константин Илиев, Васил Казанджиев. "Той е един от доайените на филмовата музика в България и почти няма стойностен български филм, който да не е с негов саундтрак - всичко на Бинка Желязкова, Рангел Вълчанов, Въло Радев, Людмил Стайков носи и неговия почерк..." Монтаж от кадри от "Крадецът на праскови", "Инспекторът и нощта", "На малкия остров" и други ще съпроводи нечувани досега архивни записи на Пиронков и живото изпълнение на негови камерни парчета от Ангел Станков, Йосиф Радионов, Анатоли Кръстев, Росен Идеалов и другите.