Романите "Дзифт" на Владислав Тодоров,  "Добро момче" на Галин Никифоров, "Партиен дом" на Георги Тенев, "Земните градини на Богородица" на Емилия Дворянова, "Трикракото куче" на Мария Станкова и "Анонимни снайперисти" на Палми Ранчев са финалистите в четвъртия конкурс "Български роман на годината". В края на седмицата жури в състав Любомир Левчев, Деян Енев, Амелия Личева и Ангел Игов обяви 6-те романа, които ще се състезават за Голямата награда "Вик". Финалистите бяха избрани сред списък от 33 заглавия. Читателите, които са петият член на журито, тази година ще могат да дадат своя глас от 1 септември до 15 октомври в интернет и с талони. Идеята е, че дотогава те ще могат да се запознаят с всички книги и да са сигурни в предпочитанията си. По регламент победителят получава 10 хил. лева и превод на романа на английски език. Връчва се също и Награда на читателите на онзи роман, който събере най-много гласове на публиката.

Този вторник - 26 юни, от 18.30 часа в арт център "Алтера" поети, писатели, издатели и критици ще обсъждат има ли правила в раздаването на литературни награди у нас. Събитието е част от литературния салон "Буквално: литература на прага", а Димитър Камбуров отново ще бъде в ролята на салонен управител, който ще решава на кого да даде думата. "Въпроси, които, предполагам, ще ни занимават: наградите причиняват и ползи, и вреди: кое надделява? Наградите за литература предполагат и употреби, и злоупотреби: да се опитаме да ги опишем и да се запитаме дали можем да ограничим ефекта от вторите", казва Димитър Камбуров. За субективните предпочитания или обективните структурни процеси ще говорят редовни и случайни членове на журита, издатели и автори, литературоведи и културолози, между които Раймонд Вагенщайн, Михаил Неделчев, Бойко Пенчев, Антония Колева, Ангел Игов, Камелия Спасова.

Отново е отворен за посещения църковно-историческият музей в Рилския манастир. Той е основно ремонтиран, а експозицията му разширена и подобрена, съобщиха от манастира. Посетителите ще могат за първи път да видят уникални църковни одежди и принадлежности. Голяма част от досегашните експонати са реставрирани и консервирани, включително и глаголически лист от XII век, турски султански фермани за признаване на собственост и привилегии на манастира, ръкописи и старопечатни книги от XII до XIX век, плащеница - дар от молдовския княз Йоан Богдан Войвода от 1511 г. Емблематичният за манастира Рафаилов кръст с дърворезба от началото на XIX век е изложен зад витрина с постамент от негорима и водоустойчива материя и с бронирани стъкла. Запазено е и специалното място на хрисовула (дарствената грамота) на цар Иван Шишман от 1378 г., с който дарява земи и гори на манастира, за да може да се издържа. Музеят работи всеки ден без почивка от 8.30 до 16.30 часа.