На един екран в Софийската градска художествена галерия само тънка лъкатушеща линия смущава бялото и празното. По нея тук-там се виждат номерчета, а тя като че ли маркира билото на невидима планинска верига или пък отчита пулса на неспокойно сърце. Художникът Недко Солаков обяснява: Тази линия проследява как минава денят на един мъж. Изходна позиция - мъжът се събужда, възходящо движение - започва да работи обикновената си работа, спад - чувства се уморен по време на работа, но постепенно се съвзема и кривата поема нагоре. После изведнъж настъпва някакво вълнение, линията се къдри от емоция - мъжът се страхува да се срещне с жена си. Но все пак неизбежното се случва - среща се, и в равна монотонност има спускане надолу, за да се стигне до най-ниската точка. Мъжът заспива. Новият ден започва с рязко врязване в пространството и вероятно всичко се повтаря отначало.

Това всъщност е една от серията 99 рисунки със заглавието "Страхове" (2007) на Недко Солаков, с която той участва на дванайсетото издание на най-известната изложба за съвременно изкуство в света - "Документа". За първи път живеещ в България автор е поканен да участва в този важен международен кураторски проект. Представя се с инсталацията си "Строго секретно" (1989) и "Страхове".

"Документа" се организира за първи път през 1955 г. в Касел, Германия. Първоначалният замисъл е да свърже обществения живот на страната с настъпващата модерност на световната културна сцена, особено в период след нацистката изолация. Макар че се провежда веднъж на всеки пет години, "Документа" има репутацията на изключително по значение международно събитие, което показва новите постижения в изкуството, като същевременно анализира ролята му в обществото. По традиция "Документа" поставя три основни въпроса за изкуството, а също и за неговите ценители: Възможно ли е хуманността да разпознае единен хоризонт отвъд всички различия? Изкуството ли е подходящото средство за това осъзнаване? Какво е нужно да направим, какво е нужно да научим, за да се справим интелектуално и духовно с глобализацията? Това въпрос на естетическо образование и развитие ли е? Помага ли ни изкуството да проникнем до същността на нещата?

"Документа" обхваща целия свят, заема разнообразни пространства, като включва още лекции, публикации, пърформанси и прожекции. Всеки пет години международно жури избира художествен директор на изложбата, който същевременно играе ролята и на куратор.

За избирането на участник от българска страна у нас пристигат кураторите на тазгодишното издание Рогир Бюгел и Рут Ноак. След срещата с около 20 наши автори и внимателно разглеждане на работите им изборът пада върху Недко Солаков. Роден през 1957 г. в Червен бряг, Солаков завършва Националната художествена академия със специалност стенопис при проф. Мито Гановски. По мнението на някои специалисти това е най-добрият български съвременен артист. Освен 99-те рисунки от "Страхове" той излага и една по-стара своя работа от 1989 г. - "Строго секретно". Тя представлява картотека, която разкрива отношенията (преустановени през 1983 г.) на автора в младежките му години с българските тайни служби. Когато се показва за първи път през 1990 г., работата предизвиква много спорове, но 18 години по-късно "Строго секретно" е идиоматичен знак за времето си и жест на творческа смелост.

Тази година Недко Солаков участва и в 52-то венецианско биенале с работата си "Дискусия (собственост)", която разглежда производството на автомати "Калашников" след разпада на социалистическия блок. Това е шестото участие на Солаков във венецианското биенале, а през годините е участвал и в арт биеналета в Истанбул, Лион, Южна Корея, Севиля, Москва и други.

"Документа" продължава до 23 септември.