Когато Катерине Хаатая се появява в дъното на една от алеите в парка "Евксиноград", нюансите на лилавия тюл изглеждат елегантни. Красива рокля. За почти деловия режим на срещата ни в четири следобед голият й гръб е чаровно екстравагантен. За бекстейдж заниманията около подвижната сцена, издигната на моравата край двореца, дългата рокля й високите токчета са направо ексцентрични.

Целта на "Опероса Евксиноград" е да представи операта в България на международно ниво. Най-високите стандарти в продуцирането трябва да послужат като платформа за млади и талантливи български и чуждестранни певци и артисти, обяснява идеята си Хаатая. Ефектът от първата й реализация е наистина поразителен.

Скоро след пристигането й в България била поканена да пее в "Сватбата на Фигаро" на сцената на Софийската национална опера.  "Така направих следващото си откритие, възкликва тя, прекрасни млади оперни гласове, невероятно талантливи и при това необичайно много на брой. За съжаление обаче заради съществуващите йерархични отношения в оперния жанр дълго време те получават само малки роли и нямат възможност да разгърнат таланта си."

Точно тогава, в нощта на първото й представление в България, диригент на спектакъла е маестро Ералдо Салмиери. "Това беше първата ни среща, аз се запознах с него и по-късно го поканих да дирижира представленията, включени в програмата на "Опероса Евксиноград", разказва припряно Катерине Хаатая.  Поканихме едни от най-добрите имена в областта на оперната режисура, осветлението и сценографията, защото искахме да покажем какво е възможно да се постигне, когато наистина много искаш да реализираш проект на най-високо световно ниво.

В същото време хората, създали този спектакъл, са млади, работещи здраво професионалисти, т.нар. горещи имена в сферата на оперната постановка. Те са модерни, за тях се говори навсякъде. Това обаче все още не са онези изстинали звезди, доволни от успеха си. Те все още имат много ентусиазъм, склонни са да създават непрекъснато нещо ново, което на мен лично много ми допадна. Репетициите продължаваха по 12 часа. Почти всяка нощ преди премиерата на "Дон Жуан" екипът, подготвящ представлението, прекарваше тук цяла нощ до 4 часа сутринта. Казах им, че очаквам над 100 процента от онова, на което са способни, и те го направиха."

Скандинавка до дъното на душата си - Катерине Хаатая е дъщеря на финландка и швед. В тази комбинация вниманието към детайлите е въпрос на генотип. "Скандинавия е място с изключително високо ниво на оперна култура, може би най-високото в Европа в този момент, твърди тя. Причината за това вероятно е във факта, че скандинавците с радост посрещат и окуражават всеки модерен поглед към това изкуство. Едновременно с това обаче в тази част на Европа повече, отколкото на което и да било друго място по света, се работи върху създаването на модерната опера.

"В света има два типа оперна култура - италианска и англосаксонска, твърди Хаатая. Британците са много по-съвременни, много по-модерни, много по-склонни да правят нови неща. Така е и в Съединените щати. Онова, което можете да очаквате в Италия, е единствено класическа постановка на класическа опера. Това определено е стил, който не се търси в този фестивал. Една от причините за това вероятно е фактът, че в момента българските оперни театри са повлияни именно от класиката на италианската оперна култура. В този смисъл нашата цел е да покажем нещо абсолютно различно."

Когато говори за това, Катерите Хаатая забравя сдържаността. Жестовете й издават превъзбуда, а тя не се и опитва да я прикрие: "След представлението, а и още по време на антракта хората ме спираха или ми звъняха по телефона, за да ми кажат колко са изненадани и възхитени от това, което са видели, как са забравили, че са на опера, докато са били в "Евксиноград". Всъщност това беше и целта ми, признава тя, хората да харесат безрезервно това, което са видели и чули. Защото, когато кажат опера, те винаги са си представяли нещо, върху, което трябва да се концентрират,

изискващо специална нагласа."

Как стана така, че всички представления на "Дон Жуан" в рамките на "Опероса Евксиноград" бяха разпродадени на цени от 100 и 150 евро - няма как да спестя този въпрос. А и не бива, тъй като в нощта на дебюта на този фестивал беше открито и традиционното "Варненско лято". На фона на свободния вход за концертите, включени в програмата му, въпросът за цената изглежда фундаментален.

Вместо да заведат партньорите и клиентите си на бизнес среща в ресторант или нещо подобно, те получиха възможността да им подарят уникална емоция на уникално място. Имаше компании, които купиха по 20, 50 и дори 70 билета. Те явно осъзнаха, че това може да бъде чудесно фирмено събитие. Изненадващо обаче имаше и много индивидуални посетители, вдига рамене Катерине Хаатая. Много от спонсорите ни питаха кои ще са звездите? А аз им отговарях, че не звездите са целта на фестивала. Казвах им, че на сцената няма да е Павароти, че залагаме на работата на целия екип, който трябва да създаде нещо съвършено ново.

Идеята ми беше цялото събитие да е звездата. Колкото до цената на билетите - да, за България тя действително е доста висока, признава тя.  Съпоставена с цените на билетите за събития от подобно ниво в Европа обаче, тя все още е прекалено ниска. Маркетингът е изключително важен, твърди Хаатая. И именно затова за следващата година ние вероятно ще наемем екип, професионално специализиран в тази дейност. Още когато започнахме да работим върху този проект, ние самите не знаехме дали България е готова за нещо такова. Сега обаче, ако съдя по реакциите на хората, отговорът ми е по-скоро "да". Разбира се, за нас това беше едно много сериозно предизвикателство.  Видяхме на живо как трябва да се направят много от нещата. Разбрахме в какви направления трябва да работим догодина. Ще има екипи, много по-тясно специализирани в отделните елементи, и така нещата трябва да станат още по-добре."

С последните думи жестовете на Катерине Хаатая стават резки и някак прекалено делови. Усещам, че е по-добре да се върнем обратно на сцената. Питам я за

и, а тя дори не се замисля и започва да разказва сякаш никога не сме спирали да говорим за това: "Имах привилегията да пея на много сцени и сега те ужасно ми липсват. Още от самото начало беше ясно, че този фестивал не се прави за мен. Аз ще пея другаде. Моят лондонски агент непрекъснато звъни по телефона и настоява да се върна на работа. А аз му казвам: "Да, разбира се, това ще стане веднага след като се уверя, че моят клонинг тук е готов..Надявам се това да стане колкото е възможно по-скоро.

При подбора на ролите аз съм всъщност най-злият си враг, признава пак през смях Катерине Хаатая. Прекалено добре мога да преценя коя от тях не е подходяща за моя глас и затова изобщо не бива да посягам към нея.  Ролята, която много искам да изпълня, е тази на Аниос в "Милосърдието на Тит" – един сравнително рядко поставян спектакъл. Самата роля не е главна, тя е една от второстепенните, но вокално е толкова подходяща за мен, че искрено се надявам един ден да мога да я изпея. 

Има много роли, които бих искала, но никога няма да мога да изпълня., тъй като гласът ми не е подходящ за тях. Една от тези роли е на Любаша от "Царска невеста" на Римски-Корсаков. Бих искала да пея още много, много пъти в Моцартови опери. Моят глас явно е подходящ за този репертоар, а и аз обожавам Моцарт. И точно по тази причина избрах за премиерата на фестивала именно "До Жуан", казва Хаатая. Напоследък пеех повече Росини, Хендел, Рихард Щраус... Ужасно бих искала да направя Щраусовия "Октавиан" в бъдеще... Искам да направя и концерти в София! Да, може би това е, с което ще се занимавам във времето между два фестивала – ще правя концерти, на които ще пея аз."

Така Катерине Хаатая сама открехва пролуката на внезапното си откровение, а аз няма как да не надникна по-навътре в нея. Питам за най-големия успех на сцената, а сивите очи срещу мен се присвиват в сценична гримаса: "Най-големият ми успех беше моят дебют. Изпълнявах ролята на Церлина в "Дон Жуан". На следващия ден в най-големия вестник в Обединеното кралство "Таймс", както и в "Гардиън" поместиха статии за спектакъла. В "Гардиън" обаче имаше и голяма моя снимка, под която пишеше: "Катерине Хаатая - роди се звезда!" Мога да ви разкажа обаче

продължава без пауза тя. В лондонския "Куин Елизабет хол" изпълнявах партията на мецосопрана в "Месия" на Хендел. Подготовката за спектакъла се проточи и стана така, че на премиерата вече бях вече в напреднала бременност. Едва ли ще мога да ви обясня колко зле се чувствах по време на това представление. Бях стегната в някакви барокови дрехи и естествено трябваше да сложа корсет. Но когато видях колко е тесен, попитах гардеробиера, дали не е възможно да го сложим обратно - с тясната част надолу! Както и да е, това естествено беше невъзможно. През цялото време обаче си мислих, че гласът ми звучи ужасно, а пред мен е цялата препълнена зала.  Единственото нещо, което си повтарях, беше "Не припадай, не точно сега! Не точно сега!". Ужасен спомен." 

Някъде в плановете на Хаатая  име и една постановка на бароков спектакъл в България. "Зная обаче, че тук сега това все още е напълно невъзможно, признава тя. В случая не става въпрос единствено и само за публиката, но и за певците. Именно затова програмата за обучение на фондация "Опероса" ще се съсредоточи върху организирането на майсторски класове по бароково пеене. Ще поканим най-добрите специалисти и преподаватели в тази област. Барокът изисква внимание към детайла и  няма нужда от силата или поглъщащите емоции на Верди или Пучини. За всичко това обаче българските певци още не са готови." 

Как ще изглежда догодина фестивалът "Опероса Евксиноград"? "Кой знае, смее се Катерине Хаатая. Във всеки случай ще имаме нов режисьор, нов дизайнер, сценограф и осветител. Може би постановката няма да е чак толкова модерна, но ще запазим нивото. Изборът на опера за следващата година, както и подборът на екипа ще имат значение за начина, по който ще изглежда тя. И, разбира се, ще трябва да намерим нови и нови певци... Едно е сигурно обаче, отново ще работим със Стоян Стоянов, който е собственик и ръководеше екипа на филмовата продуцентска къща "Синемаг" тук. За мен той е като паднал от небето. Казвам ви, той е извънземен", избухва отново във внезапния си искрен смях Катерине Хаатая.  Не съм виждала досега човек, който с подобна лекота да премахва препятствията пред реализацията на една идея едно след друго... Систематично!" 

Краят на разговора идва зад сцената. Капват няколко едри дъждовни капки, после спират. "И вчера беше така, и първата вечер също – Хаатая вдига ръка, за да се увери, че няма да вали. После с видима радост потъва в прегръдките на двама стари приятели с папийонки, посреща първите гости за поредния спектакъл, а някакъв важен проблем я отпраща в дъното на алеята. Лилавата рокля наистина й отива.