Дискретният чар на Виктория фон Шпехт

Дискретният чар на Виктория фон Шпехт

Тя е познато име в аристократичния свят на Берлин. Попада често в светските новини на "Берлинер моргенпост" - традиционно четиво на немските благородници. Името й може да бъде открито и в руските издания за изкуство. У нас доскоро беше почти непозната за широката публика. Появи се с откриването на представителство на една от дъщерните компании на световната аукционна къща за предмети на изкуството "Кристис" в България.
Баронеса Виктория фон Шпехт не използва аристократичната си титла в многобройните участия, интервюта и телевизионни изяви. Титлата липсва и на визитката й. Издава я думичката фон, която възбужда любопитството към нейната личност - едновременно баронеса и шеф на офиса на "Кристис" за Берлин.
Това всъщност е приказка за една българка. Живяла е у нас до 1981 г., когато заминава за Западна Германия, за да учи история на изкуството. Завършва още френска и славянски филология. Оттогава всяка година се връща в родината си за по две-три седмици. От ежегодните визити съпругът й барон Шпехт също поназнайва български. Въпреки че повече от четвърт век кръстосва света, баронеса Шпехт не е забравила родния си език и все още го говори без акцент.
Единствено на еврото казва ейро. Дъщеря й също говори родния език на майка си. С това се изчерпва кратката информация за семейството. Виктория не желае да разкаже повече, защото такава е молбата на съпруга й.  Иначе с часове може да говори за "Кристис" и изкуството.
Фамилната история на благородническия род Фон Шпехт започва в края на XVI век от провинция Долна Саксония, показва справка в "Уикипедия". Родоначалник е градският съветник в Айнбек Кристоф Шпехт. Неговият наследник Хайнрих е въведен в благородничество във Виена и е обявен за полковник и бригадир на херцогство Брауншвайг през 1785 г. по времето на Йозеф ІІ - император на Свещената римска империя. През 1855 г. Максимилиян фон Шпехт получава титлата барон от австро-унгарския император Франц Йозеф І. През XIX и XX век фамилията се прославя с няколко висши военачалници. Фамилния герб красят два кълвача, застанали един срещу друг. (Specht преведено от немски е кълвач).
Като бях малка, обичах много приказките за принцесите, а най-много "Пепеляшка". Животът на Виктория отстрани ми изглеждаше като сбъдната приказка. Нямаше как да не я попитам дали като малко момиче не си е мечтала да стане принцеса. "Не ги взимам тези неща толкова на сериозно. Смятам, че в XXI век е хубаво е да имаш някаква титла, но всеки си живее собствения живот. Хубаво е да имаш професия. В нашия век не титлата е важна, а това, което човек сам е постигнал в живота си", отговаря ми тя.
Може би работата й в "Кристис" е
нейната сбъдната детска мечта
продължавам да упорствам. А тя ми отвръща с усмивка, че като малка дори не е знаела за съществуването на "Кристис". Проумява значимостта на това име едва когато започва да учи история на изкуството. Признава, че е изключително отговорно и престижно да работиш за тях. Влизането й в семейство "Кристис" става, докато работи за една галерия малко преди промените през 1989 г. "Един ден дойдоха специалисти от известната къща да оценяват картини. Поинтересувах се как се става един от тях. Разбрах, че "Кристис" имат компания за обучение. Кандидатствах, приеха ме и така започна всичко", разказва Виктория.
Работата й е да познава колекционерите от цял свят. Но това не е достатъчно. Тя трябва да е много добър приятел с тях, и то в продължение на години. Може десетина години да поддържам контакт с клиент, без той да купува или продава нещо през този период, но е ценен с богатата си колекция. Така един ден, когато реши да продава, се надяваме това да стане чрез "Кристис", обяснява. С една дума, зависима е от клиентите А те са известни личности и колекционери, шефове на галерии, търговци на предмети на изкуството. Виктория не удря чукчето на аукциони. В Германия "Кристис" нямат търгове. Иначе почти всеки ден някъде по света има аукциони.
Мотивите на колекционерите
са различни. За едни това е хоби и страст, докато за други изгодна инвестиция, казва Виктория фон Шпехт. Големите колекционери четат много и понякога знаят повече за епохата и автора дори от специалистите. Те не са започнали с купуването на картини за милиони. Човек може да започне и с малко, важно е желанието. Факт е обаче, че големите колекции се създават от богати хора, чийто основен бизнес е друг, обобщава Виктория. По думите й последната тенденция, която те налагат, е да правят собствени галерии или пък да имат свои зали в прочути галерии и там да излагат колекциите си.  Изкуството излиза от шикозните домове на богатите.
Баронеса фон Шпехт не е имала много работа с български колекционери, а сега с откриването на представителството на "Кристис" тук очаква да разшири контактите си. Не споменава имена, защото дискретността по думите й е много важна в тяхната професия. На откриването на българския офис дойдоха Светлин Русев, Аксиния Джурова, вицепремиерът и министър на образованието Даниел Вълчев и шефът на Българската търговско-промишлена палата Божидар Божинов. Светлин Русев вече е продавал свои картини през конкурента "Сотбис". Сподели, че се надява да продава и чрез "Кристис". Изкуствоведката Джурова пък смята, че нейният опит и знания могат да бъдат използвани като експерт 
Българското изкуство в "Кристис"
е слабо представено досега, по простата причина, че не ни е предлагано, казва Виктория фон Шпехт. Проблем е и рестриктивното законодателство. На практика трудно може да се изнася легално. Затова, нещата, които продаваме са от преди войната. Това са частни колекции от 20-те и 30-те години, изнесени на Запад преди 1944 г. Продавали сме икони, кръстове, както и творби на Жул Паскин, разказва Виктория фон Шпехт. Според нея държавата и музеите трябва да поемат инициативата и да представят на Запад не само тракийското изкуство, но и съвременните български художници, както и класиците.
Има много добри майстори от XIX и началото на XX век, но никой не ги познава и това е проблем, смята Виктория. Тя дава пример с германското изкуство. Преди 13-14 години е имало изложби, последвани от специализирани търгове на германско изкуство. От тогава има бум, като творбите на Густав Климт се продават за над 85 млн. долара.
Другият голям проблем за българското изкуство е неучастието му в големите панаири, където идват колекционери от цял свят.  На тези панаири те откриват новите световни имена. Не съм видяла представена българска галерия на тях, а те трябва
да излязат на международния пазар
казва Виктория фон Шпехт. Тя се надява с откриването на офиса на "Кристис" в България тенденцията да се промени.
В дома й в Германия има български творби. Съпругът ми обича скулптурата и имаме няколко произведения, но не искам да посочвам имена, за да не обидя други артисти, казва баронесата. Надява се колекцията й да се увеличи. Семейството й подкрепя млад немски художник, който още не се продава на аукционите на "Кристис". Той е много талантлив и смятаме, че трябва да му се помогне, обяснява Виктория.
По думите й на гребена на вълната сега е руското изкуство. Държи много високи цени. Естествено заради новобогаташите руснаци, които имат домове навсякъде по света. Преди няколко седмици на търг продадохме най-скъпата руска картина за 4 млн. лири при първоначална оценка от 500 хил. лири, казва Виктория. Платното е на Наталия Гончарова, автор от 20-те години на миналия век. Изобразява хора, берящи плодове.
Баронеса фон Шпехт обяснява, че за миналата година продажбите на "Кристис" са били за над 4.76 млрд. долара, което е най-високия резултата в историята на пазара на изкуствата. Това прави "Кристис" водеща фирма в бранша, не скрива задоволството си Виктория. Увеличението от 36 на сто спрямо 2005 г. е постигнато чрез повече от 600 продажби в 16-те зали на "Кристис" по света. Най-високата цена за 2006 г. е постигната за портрет на Адел Блох-Бауер II на Густав Климт в Ню Йорк - 87.9 млн. долара. Почти целият Холивуд идва при нас, казва баронесата. Мадона има страст към старите майстори. Купуват още Ерик Клептън, Елтън Джон и други известни певци. Най-необичайният предмет, който са продавали на търг, е мечето Теди на фирмата "Шайер". Това, което го прави уникално, е синият му цвят, както и фактът, че е произведено в началото на миналия век, обяснява Виктория фон Шпехт. Една от най-запомнящите се продажби, разбира се, е роклята на Мерилин Монро, с която пее на Кенеди "Честит рожден ден, господин президент!".