Спомням си, че преди години бях впечатлен неимоверно от едно анимационно филмче и по-специално от двама ключови герои в него. Става дума за култовия детски сериал "Костенурките нинджа" и двамата мутанти - носорогът и глиганът. Честно казано, не си спомням какви точно бяха имената им, но все още виждам ясно релефно очертаните им мускулести тела.

Авторите на анимацията се бяха постарали двамата герои да изглеждат достатъчно силни и внушителни, за да останат незабравими със своите четвъртити тела. Толкова незабравими, че много малки дечица да пожелаят да приличат на тези две двуноги оръжия за масово унищожение.

В края на миналата седмица се отбих в най-близката зала за фитнес. Там отново попаднах в онзи магичен свят на анимацията. Беше пълно с герои, които бяха точни копия на тези две планини от мускули. Огромни релефни тела (все пак лятото е сезонът на плажуващите и е необходимо всеки сантиметър от челото до петите да е очертан добре), обременени движения в различните посоки и леко промит поглед. Разбира се, във фитнеса тренираха и хора, чиято цел очевидно не беше подготовка за участие в конкурса "Мистър Олимпия" или демонстрация на сила пред някое култово нощно заведение в малките часове на деня.

Това ме накара да се замисля кому е нужно всичко това и каква е идеята да се товариш с всички онези железа, които могат да ти натрошат гръдния кош или пък да ти гарантират дископатия. Дали идеята на тренировката с тежести е в това да заприличаш на киборг от анимационен филм, или просто да се отпуснеш след поредния изпълнен с напрежение ден? Кое е по-правилното решение - фитнес или бодибилдинг?

Необходими ли са стероиди и вещества, осигуряващи нарастването на мускулната маса, които почти гарантирано ще се отразят на здравето ти под формата на проблемна кожа, сърдечна недостатъчност, износени стави и дори инвалидизация? Както хората са различни, така и гледните точки за това дали е необходимо и каква е мотивацията да се занимаваме активно с вдигане на тежести поне три пъти в седмицата са твърде разнообразни.

За едни

За други е просто поредният писък на модата, който трябва да бъде преследван с цената на всичко. Трети, които мразят физическите упражнения, пък вярват, че тренировките с тежести са най-сигурният начин да изгубят остротата на своя ум и да стават за посмешище всеки път, когато се опитат да кажат нещо умно. "За мен лично фитнесът се превърна във физическа необходимост, разказва автор в коментарната рубрика на електронния портал www.bb-team.org, който е подписал своето мнение с никнейм ®ion.

Мускулната треска е най-сладката болка, а храната - източник на силата ми. Имам познати обаче, които са типичният пример за човек, недостоен за фитнес. Отива в залата, прави някакви упражнения в зависимост от това кой уред изглежда най-симпатичен и после отива за по бира-две. Следващата тренировка е, когато мине непосредствено до входа на залата, за да може гравитационните й сили да го засмучат. А накрая: "Човече, почвам да тренирам яко да сваля някое килце за морето."

Според един мой приятел, завършил Хуманитарната гимназия в София и дипломиран юрист, чието име ме помоли да не цитирам, фитнесът е мястото, където човешки крак не трябва да стъпва. "Всички тези железа, които се премятат около огледалата, потта и неистовият рев на кандидат-културистите може да те доведат до истерия. Това не е място за нормални хора. По-добре обогати личната си култура с някое интересно четиво или със серия от тв канала "Енимъл планет", отколкото да си изгубиш два часа в безсмислени опити да догониш обиколката на

от близкия пазар за плодове."

Приемам това мнение, но не мога да се съглася изцяло. За мен дозираните физически натоварвания и здравословното хранене неутрализират донякъде огромните количества стрес, на които е подложено тялото ни ежеминутно. Активните занимания в залата или просто крос в парка в рамките на около час действат като балсам за обострените сетива. Това, подплатено с прием на премерени количества мазнини, въглехидрати, плодове и зеленчуци, би могло не само да подпомогне работата на органите в тялото, но и да завиши работния капацитет на мозъка.

При тежки физически натоварвания медици препоръчват да се приемат освен традиционните разтворими витамини и хранителни добавки. Задачата на тези вещества, което личи и от името им, е да осигурят на тялото необходимата енергия, за да може то да се справи в условията на физически стрес и да продължи да се развива. Често обаче занимаващите се с бодибилдинг в залите за фитнес посягат и към забранени вещества по примера на професионалните спортисти, за да могат да увеличат силата и обема на своите мускулни влакна. Така на практика се оказва, че проблемът не се крие в хранителните добавки, а в употребата най-често на анаболи.

"Вече се употребява всичко, разказва д-р Васил Попов, секретар на националната комисия по допинг контрол. Стимуланти като кофеина и други сродни субстанции се приемат преди тренировка или състезание за подобряване на формата. Друга група е тази на наркотиците и сродни такива, но при разговори със спортисти ветерани, които някога са употребявали, казват, че невинаги са им действали и понякога са се чувствали по-зле.

В последните години се употребяват най-много анаболните стероиди. Такива се изследват още от 1974 г." Според колеги на д-р Попов все повече медикаменти, които използват професионалните спортисти, навлизат за употреба и в залите за фитнес. Чрез анаболите се търси увеличаване силата на организма и бързината, подобряване на качествата на мускулатурата, но се

на органите.

"Най-разпространеният ефект при мъжете е занижена полова активност. При жените пък се появява типично мъжко окосмяване и мутиране на гласа. Увреждания има най-вече на черния дроб и сърцето, а и на всички други органи. Анаболите са медикаменти, които са нужни на организма да се справя с някакво заболяване. Като такива те са способни да подобряват качествата към определен момент. Последствията обаче са трагични", обяснява д-р Попов.

Вивиан Рединг, европейски секретар по културата, възпитанието и спорта, е на мнение, че употребата на допинг вече е повече проблем на общественото здраве, отколкото на елитния спорт. Тя цитира данни от изследване в САЩ, според което 11% от момчетата между 11 и 12 години са употребявали стероиди. За Европа единствените данни са, че 6% от посещаващите фитнес залите в Германия, Белгия, Италия и Португалия редовно приемат този вид стимуланти. "В единия случай става въпрос за младежи, които искат да бъдат здрави и мускулести, а в другия за хора, които не могат да се примирят с остаряването", обяснява Вивиан Рединг. Тя е категорична, че в залите за фитнес съществува реална опасност за подрастващите да се увлекат по употреба на допинг.