В едно горещо лято на морския бряг четири деца попадат в тунел от синя светлина. Той ги отвежда до изчезналия град Магна аура. Там те научават не само цената на приятелството, но и за първи път се сблъскват с предателството, страданието и дори със смъртта. Тази история, станала основа за сценария за  филма "Магна аура – Изгубеният град", чиято премиера по "Канал 1" на БНТ ще се състои през есента на тази година, е дълга, пълна с мистерии и поуки.

Разбира се, има и хепиенд. Стоян Стоянов, генерален мениджър на продуцентското студио "Синемак" (Cinemaq), не ми я разказа. Изпрати ми я в резюме близо седмица след срещата ни. Защото е прагматик под прикритие. Може да ви заблуди с хлапашката си прическа, но ще го издаде ясната схема на разговора, който води. Освен това изглежда бохемски разпилян, но зад кулисите, където най-често го отвежда работата му, винаги има тъмен костюм, чиста риза и чифт лъснати обувки. За всеки случай.

За него в сайта на "Синемак" са отделени следните редове: "Компютърен инженер, монтажист, сценарист и техник с леко налудничав нрав. Ако вашите идеи са в близост до границата с абсурда и никой не се наема да ги реализира – стартирайте Стоян!".

Първите две години тримата от "Синемак" не получават никакви заплати от компанията си. "Всеки се оправяше сам, както може, защото нямахме никаква работа, а парите отиваха за техника и неща, с които трябваше да оборудваме студиото, разказва Стоян. Скоро след това започнахме да правим и телевизионни продукции. Сред предаванията, които са минавали през нас, е популярното "Понеделник осем и половина".

Всъщност това е една от първите поръчки, които получава  "Синемак". Върху нея триото работи около две години. Следват продуцентските проекти "Палавници", предаването за електронна музика "Техно", "Латерна магика"... "През годините направихме и три игрални филма, два от които детски, разказва Стоян. Това са "Резерват за розови пеликани " и "Легенда за белия глиган". Наш е и игралният филм "Леден сън". Негов режисьор беше Иван Георгиев, а Ивайло Пенчев – оператор."

Най-новото изкушение на Стоян Стоянов е операта. Последният проект – постановката на "Дон Жуан" за фестивала "Опероса" – Евксиноград, който се състоя през юни. За продуцентката на фестивала, оперната певица Катрине Хаатая,

Но при прозрачни отношения между продуцента, режисьора и изпълнителския екип високото качество е постижимо независимо от трудностите, твърди Стоян. С други думи, у нас нещата най-често не се случват не защото сме в България, а по някакви други причини. Пари няма, когато вземеш 50 хил. лв., направиш нещо за пет, а прибереш останалите 40 хил., твърди той. Парите не са единственото вдъхновение. Важното е винаги да имаш усещането, че работиш за уникален проект."

Вероятно точно този ракурс непрекъснато отвежда Стоян до поредния му експеримент. "Съвременен вариант на опера отдавна съществува в Европа, върху това се работи, с него се експериментира. Да погледнем нещата така: по времето на Моцарт актьорите на сцената и хората в публиката са били облечени по един и същ начин." Така Стоян мотивира търсенията в последната серия проекти на "Синемак". Защо днес, хората, които са публика на един оперен спектакъл, да не гледат на сцената изпълнители, които биха срещнали на улицата.

Това е само една идея. За повечето от хората в България операта е Верди, "Тоска", "Аида"... Костюмите трябва да са от онова време, класически. "Защо да не видим нещо ново и модерно", пита той. После сам си отговаря: "В края на краищата музиката е същата. Всичко останало е сценография. Така костюмите, осветлението и декорите може да са модерни. Всеки артист на този свят работи според собствените си виждания за света наоколо."

Встрани от увлеченията си по операта обаче Стоян е човек

Единият е за исторически филм, чиито снимки трябва да започнат догодина. Истината е, че българската природа, талантливите професионалисти и по-ниските цени, отколкото в Западна Европа, привличат все повече филмови компании да работят в България." Според Стоян това важи с особена сила за историческите продукции, в които е необходимо пресъздаването на епоха. "Там разходите за костюми и декори струват много.  У нас обаче вече има специалисти и професионалисти, които могат да реализират подобни проекти, които привличат продуценти отвън", твърди той.

Един от проблемите в киноидустрията, който Стоян видимо не иска да пропусне в разговора ни, е несъществуващият закон за киното. "Когато една американска или западноевропейска компания дойде, за да снима филм у нас, в България за кратък период от време се изливат солидни средства, твърди той. Всички участници в снимките са настанени някъде, ходят по ресторанти, купуват си разни неща.

Самите компании и подизпълнителите им също са солидни консуматори на материали – инструменти, дърво, метал..., казва генералният мениджър на "Синемак". В много страни това се стимулира. Например, ако бюджетът на филма е 3 млн. евро, в някои европейски страни законодателството предвижда връщането на около 20-30 до 40% от тази сума обратно при продуцентите. От тази година подобен закон е въведен и в Германия, след като битката за това е продължила повече от 5 години."

Когато заговори за проблемите на киното, жестовете на Стоян стават по-широки. Разказва ми, че през последните години, особено след като Антъни Мингеля засне в Карпатите получилия "Оскар" "Ледената планина"

по отношение на привличането на чуждестранни продукции. "Там се построиха огромни студия, вкара се много и модерна снимачна техника, казва Стоян. Всички тези неща, разбира се, предстои да се случат и тук. Но докато не бъде гласуван закон за киното, регламентиращ данъчни облекчения за хората, които влагат пари у нас, ние ще продължим да изоставаме."

По някакъв начин историите, които нашето кино разказва, са твърде далеч от универсалността на тези, които успява да разкаже американското. Вероятно върху това трябва да се замислят българските кинотворци. Ние, разбира се, си имаме нашите специфика и проблеми, но светът ще им обърне внимание едва тогава, когато успеем да му ги разкажем по гледаем начин. Между другото ние първо на себе си трябва да ги покажем, така че да ни заинтригуват", казва Стоян. 

Докато подготвях срещата си, в едно представяне на "Синемак" попаднах на следните изречения: "...ние се отличаваме с постоянния си стремеж да създаваме оригинални собствени проекти. Много пъти сме си говорили, че е време да направим и чисто комерсиален проект, масова култура, но, изглежда, нямаме вътрешна нагласа за такива неща. Винаги в крайна сметка избираме стръмните пътеки на собствените идеи пред утъпканите магистрали на готовите формати".

Честно, звучи ми малко измислено. Затова правя всичко възможно да вкарам Стоян и в този разговор. Никакво съпротивление! На всичко отгоре той пак има готов файл, който просто стартира и ме оставя да слушам. "Форматните телевизионни предавания са изключително модерен и видимо добър бизнес, твърди той. При тях обаче творчеството остава някъде извън дебелите книги, които продуцентите получават от носителите на авторските права и по които работят върху предаванията си. Те са създадени някъде, където идеята е сработила, и сега става ясно, че няма никакви причини тя да не работи и у нас.

Така обаче се губи възможността за създаването на оригинална телевизионна продукция. Усещам, казва Стоян, че с всяка изминала година става все по-трудно на хората да се даде нещо, което има художествена и артистична стойност, и то да стане масов продукт. Сигурно е  обаче, че нещата и у нас ще вървят много бързо нагоре, тъй като техниката се развива изключително динамично, а цените падат. Лошото е, че най-добрите още не са влезли в телевизионния бизнес."

Стоян признава, че тайната мечта на триото от "Синемак" винаги е била да работят върху продукции, с които самите те се забавляват. "В момента сигурно е изключително финансово интересно да се занимаваш с "Биг брадър", "Сървайвър" или "Мюзик айдъл".  Аз и моите колеги обаче сме от света на киното. И затова освен да оцеляваме винаги сме искали да работим върху неща, които са ни и интересни. Следването на готови схеми не е сред тях. Детските предавания и телевизионни филми за деца са нещо друго." Така съвсем в стилистиката на кинематографичната рамка в края на разговора се връщаме отново към началната сцена: В едно горещо лято на морския бряг деца попадат в тунел от синя светлина...