За последните няколко години нюйоркската банда Interpol успяваше по един малко учудващ начин да бъде едновременно популярна и ъндърграунд. Всеки, който е чувал първите два проекта на момчетата, знае, че те наистина имат потенциал да се превърнат в голяма мейнстрийм банда, въпреки че никога не са гонили комерсиалния звук в парчетата си. Именно това е един от големите плюсове на Interpol - те спокойно изчакаха тяхното време да дойде - правеха наистина качествена музика, която обаче бе трудно да забележим по водещите музикални канали. Въпреки това те трупаха фенове, в медиите излизаха информации за различни мейджър компании, които се борят за подписа на групата, и в крайна сметка очакваното се случи. Our Love To Admire е третият албум в кариерата на Interpol, който е и първият, записан за голям лейбъл (предишните два - Turn On The Bright Lights и Antics, бяха издадени от независимата компания "Матадор"). По този начин групата най-накрая намери мястото си сред големите в съвременната музика.

Бърз поглед в историята на членовете на бандата обяснява харизмата на момчетата. Винаги съм изпитвал странно неудобство от факта, че харесвам Interpol - все пак те са нюйоркска алтърнатив банда, а тази сцена като цяло няма с какво да се похвали (може би трябва да споменем други местни герои - The Strokes и Yeah Yeah Yeahs, които обаче така или иначе не са ми големи любимци). Двама от основните виновници за саунда на групата обаче всъщност са англичани - Пол Бенкс (вокали и китара) е роден в областта Есекс, а другият китарист - Даниел Кеслер, е от Лондон. Двамата се запознават по време на лятна студентска програма в Париж, а впоследствие се оказва, че учат в един университет в Ню Йорк. Именно там откриват и своя басист Карлос Денглер (наполовина немец, наполовина колумбиец). Барабанистът Сам Фогарино пък се запознава с Даниел в магазин за дрехи в Бруклин и се присъединява към бандата малко по-късно - през 2000 г. Първият албум на Interpol - Turn On The Bright Lights, излезе през 2002 г. и записа доста добри продажби за проект, издаден от инди лейбъл - около 440 хил. копия. Големият успех обаче дойде с второто заглавие - Antics, от 2004 г., чието звучене беше не толкова мрачно, а и в него бяха включени най-известните тракове на групата за момента - Slow Hands и Evil. Тавата дори оглави американския чарт US Top Indipendent Albums и записа продажби от около 550 хил. копия.

Our Love To Admire продължава в същата насока. Музиката тук е още по-изчистена, мелодиите са леки и завладяващи, но за сметка на това цялостният характерен за бандата саунд е запазен. Въпреки че промото на албума не бе кой знае колко грандиозно, той дебютира на четвърто място по продажби в САЩ и на второ във Великобритания, като в седмицата на издаването си бе петото най-продавано заглавие в световен мащаб. Съвсем прилично представяне, което в цифри се равнява на около 235 хил. копия само за първите 14 дни. Пилотният сингъл от Our Love To Admire е наистина най-запомнящото се изпълнение в албума - The Heinrich Maneuver, чийто видеоклип вече се завъртя по водещите световни музикални канали. Ако досега не сте попадали на музиката на Interpol, трябва да имате предвид, че в първия момент саундът изглежда малко странен, но пък има силен пристрастяващ ефект. Our Love To Admire пък със сигурност е най-добрият и приятен проект в дискографията на нюйоркската банда. Тук вече звукът е наистина триизмерен, ефирен, но все пак тежък - момчетата са открили перфектния баланс между мрачното емоционално въздействие, зарибяващите мелодии и радиофоничния елемент. Да не забравяме и брилянтните текстове, които винаги правят впечатление.