Лондон, преди няколко години. Билборд рекламира евтини полети до различни точки на планетата. На огромната черно-бяла снимка баба и дядо седят пред телевизор и бабата пита: "Ей, спомняш ли си как една година ПОЧТИ отидохме до Истанбул"? Въпросът жигосва съзнанието на младо момиче, което взема решение никога да не отлага едно пътуване за "друг път", а просто да тръгне накъдето я влече. Няколко прекосени континента по-късно Олга Апостолова съвсем не е загубила любопитството си към непознатато, далечното. Нещо повече, този импулс да види, да не пропусне, да опита я е тласнал към едно скаутско по дух изследване на света около нея. Да се научи на нещо полезно и добро, да допринесе, да се въвлече в хуманна кауза, която ако не спаси човечеството от гибел, то поне ще разпръсне във вселената искри позитивност. А то, положителното, има свойството да бъде заразно.

В какво ли не се е замесвала Олга Апостолова? В момента е редактор и главен генератор на идеи и полезни съвети за открития неотдавна зелен сайт "Горичка". Сади дръвчета, сади и прекопава домати, участва в почистването на Пирин, образова всеки вторник читателите на вестник "Дневник" с разнообразните екотеми, катери планини и е един образцов последовател на идеята за природосъобразен и екологично чист начин на живот.

Завърнала се след 15 години странство, казва, че от всичките места по света, където е била, в България се намира нейното любимо, най-красивото. Връх Вихрен.

Излъчва спокойствие, но и много решителност. Погледът успява да разкрие малко от сърцевината – щипка инат, изобилие от енергия, тонове твърдост и упоритост, импулсивност и приключенски привкус. В края на септември тя ще стане на 35.

В историята на Олга има три града, които са като поддържащи колони на нейната същност – София, Лондон и Лос Анджелис.

Семейство на заклети туристи планинари с трайни увлечения по изкуството. Баща архитект, майка иконописец и реставратор, баба художник, която "няма формална школовка, но маслата, които имам, са невероятно красиви и всеки, който ги види, ме пита кой ги е рисувал и колко струват". Самата Олга по-късно ще обясни избора си да учи история на изкуството като носене по течението на семейните традиции, като даденост, която не подлежи на оспорване.

Courtauld Institute of Art, University of London. Завършва бакалавърска и магистърска степен по история на изкуството.

Любимци – Тулуз Лотрек, Сезан, Гоген – защото внасят нов оттенък във вече наченалата епоха на модернизма. "Техните картини са били толкова дълго време част от живота ми и сега като отида там, минавам покрай тях не като турист, те са мои картини, едва ли не са висели в дома ми през цялото време."

В спомените на Ива Тончева, журналист от БТА и дългогодишен приятел на "Олето", изплува следната сцена от Испания някъде преди 10 години:

"О, не, този манастир е много нов. Нека идем в съседния град, манастирът там е от ІХ век", е реакцията на Олга.  "Новият" манастир е от ХІV-ти век и за мен си е прилично стар. Но винаги ще помня "стария" манастир и усещането, че от Олга могат да се научат много и все интересни неща, споделя Ива Тончева. По това време, за да се издържа, Олга работи в българската редакция на Би Би Си - Лондон.

 "Тя може да разказва за много страни и хора, толкова е пътувала и видяла... И не просто видяла, а усетила и преживяла, казва Ива.

Цел – пътуване и пак пътуване. Нов континент, нова държава, нов град, нови хора.

Отваря офис в Ел Ей на медийна компания, която прави субтитри.

"Там се занимавах с нещата, които ми бяха интересни. Човек трябва да си каже "ОК, това ще го направя", иначе има много идеи, които само преминават.

Идеи на Олга НЕуспели да преминат: маратон за набиране на средства за болни от СПИН, за което усилено тренира 6 месеца. Курс по ветроходство – 6 месеца: "Ех, не станах скипер", но... става член на "Сиера клъб", дейна американска "зелена" организация. Не пропуска преходите из планините на Калифорния.

Олга: "Върнах се в България. Нямах представа как ще се чувствам, малко скочих в дълбокото, както обикновено правя. Мисля, че Америка ме накара да се върна, да се замисля за качеството на живота си, въпреки че там не съм имала никакви проблеми, имам само топли спомени, но малко се чувствах като машина за работа. Ако бях продължила да си живея в Лондон, сигурно нямаше да забележа колко много неща пропускам." После добавя една проста истина, която мнозина от нас отказват да проумеят: "Домът ти е там, където си в момента, аз доста съм се местила, но и никога не съм се чувствала на чуждо място."

Тук оптимистът би възкликнал: Just try to make the best of it – Където и да си, с каквото и да се занимаваш, опитай се да извлечеш най-доброто от една ситуация, греби и остани на повърхността.

Активира рефлексните точки на стъпалата си, а това осигурява "невероятен масаж...на далака, черния дроб, надбъбречната жлеза и всички онези вътрешни чаркове, които се грижат за добруването ти". Справка: малката книжка "Зелен жокер", която излезе със списание "Едно" или може да се намери безплатно по кафенета и магазини. Олга е неин съавтор и дава най-полезните "зелени" съвети за храната, тялото, дрехата, дома и какво ли още не.

За тези, които я познават, не е изненада, че тя съвсем благородно се стреми да приобщи все повече поклонници в "зеленото братство", защото това е бъдещето.

А нейното бъдеще се е запътило към село Илинденци, край Сандански, на два часа път от София и от Солун. Там има една къща с двор и прекрасни гледки, с още по-прекрасен климат, много подходящ за смокинови дървета. Къщата на Олга.

"Идеята беше да си купя къща извън София, да си я реставрирам по някакви там екопринципи, да си я направя максимално енергийно независима, да не използвам токсични материали, всичко да стане с възможно най-малкия екологичен отпечатък. Аз варосах. Отвън е почти готова, отвътре не, а има и работа по двора още."  Не е решила какво точно ще прави, но най-вероятно ще си посади смокини, защото почвата е добра и климатът също. "Тая пролет малко си изпарих ръцете със зеленчуците, защото то е много трудна работа, трябва постоянно да си там, затова може би е по-добре да си направя една овощна градина (смее се), там е много горещо, малко преди Сандански. Смятам, че мога 3-4 дни от седмицата да си живея някъде на чисто и спокойно място, мога след време и интернет да си прекарам." Може. Но преди интернета със сигурност там ще "цъфне" вятърна турбина или ветрогенератор за правене на ток. Е, за цялото село ли? А, не, казва през смях Олга, само за моята къща ще са ми необходими най-малко три. После обяснява нещо за киловатите и пестенето, а освен това не струвало чак толкова скъпо... Сложила си е и битова пречиствателна станция, която ще осигурява водата за поливане на смокини, домати, дини, пъпеши или каквото още там ще вирее в

Някой да я е обвинявал в крайност? Олга е доста учудена от този въпрос. Че какво толкова, тя просто иска да живее по този начин, да продължи с добитите си навици за разделно събиране на боклука, да пести енергия и вода, да се храни здравословно. Не чете "зелени" лекции на приятел, който тъкмо се опитва да си поръча сочна свинска пържола с пържени картофи. "Не съм вегетарианка, но не ям месо (каквото и да означава това). Е, признавам си, че на хижа Вихрен изядох едно кюфте, ама то пък беше страхотно..." Нейната диета е педантично здравословна – без бял хляб и бяла захар, нищо пържено, купува биопродукти, когато ги има на пазара, но скоро ще си произвежда сама плодовете и зеленчуците. "Не се виждам като краен човек и не мисля, че някой ме възприема като такъв", казва Олга и добавя, че успехът, който има сайтът "Горичка" с постоянно увеличаващи се посещения, я кара да си мисли, че всъщност има много хора, които се вълнуват от опазването на околната среда, от промените в климата и искат да живеят един по-здравословен начин на живот, без химия и замърсители.

А тя пък иска да си пренесе цялата библиотека, част от която е още в Лондон, защото "книгите ми са най-хубавият спомен от местата, където съм живяла. Радва ме като ги погледна подредени...те ми напомят едновременно колко е голям и малък светът, след като съм успяла да отида на толкова много места." В спокойствието, което търси тя, се вижда да продължи да препрочита "Страдание и възторг" на Ървинг Стоун, един разказ за "изстрадания гений на Микеланджело". Но май повече време ще отделя на специализираната литература и списанията, откъдето сега черпи много информация. Междувременно тихичко ще жужи Би Би Си – Лондон, защото продължава да го слуша, а там пък може да изскочи новият хит на Outlandish, Calling U - Олга много го харесва. Още се увлича и по британския поп, защото с него са минали по-младите й години – Oasis, Blur, а сега Coldplay. Пък някой ден, съвсем скоро, сигурно ще започне да кани на домашно сладко от смокини "моята България" – така нарича всички нейни приятели и хората, с които съвсем съзнателно се стреми да се заобикаля. Хора пълни с енергия и оптимисти, хора, които я зареждат и амбицират.

А по някое време ще излезе, ще обуе планинските обувки и ще се закатери нагоре към върх Синаница, който се извисява недалеч. Съвсем наскоро открила пътека към върха."Не е разработена, но съм много доволна, защото имам връх, който ми е наблизо, и мога да го изкачвам и покорявам, когато ми се прииска приключение."

Засега обаче, към края на септември, за 35-я си рожден ден Олга не иска друго, освен да посрещне изгрева на слънцето на връх Вихрен. "Това е най-любимото ми място на света, много специално място, ще бъда много щастлива."

 

Благородно се стреми да приобщи все повече поклонници в "зеленото братство", защото това е бъдещето