Французинът Ален Амар е в ролята на внимателен историк. За тази книга той не пести усилия – черпи информация от всички източници, които му попаднат. Най-надежният му източник обаче са кубинските емигранти – те носят лични истории и разкази от първо лице.

"С присъщата си ловкост Фидел Кастро би могъл с лекота да поеме, почти без да я променя, ролята на Кръстника на Марио Пузо, стария Корлеоне. Той спечели своята война и ще умре в леглото си като уморен герой, заобиколен от семейството си: деца, зетьове, братя, братовчеди, няколко сестри, спътнички, любовници, лакеи, убийци", пише Ален Амар в "Куба Ностра: държавните тайни на Фидел Кастро". Това обяснява и името на книгата му.

Ален Амар събира информация за убийството на Че Гевара, подозира, че Кастро е виновен и за смъртта на чилийския президент Салвадор Алиенде, дава своята версия за ролята на братята Кастро в световния наркотрафик.

Ясно е, че тази книга би могла да се чете и като трилър. Стига историята да не беше истинска.

Рохус Миш пък е единсвеният още жив от личната охрана на Адолф Хитлер. Той е последният войник, напуснал бункера на Фюрера на 2 май 1945 година. И днес има какво да разкаже.

В "Аз бях лична охрана на Хитлер 1940 – 1945" Миш разказва спомени и наблюдения за поведението на диктатора от първо лице. Признава, че много пъти е премислял историите, много пъти е търсил вина в постъпките на диктатора, много пъте е намирал оправдание за действията му. Времето също е оставило своя отпечатък върху тази история. Все пак – тогава той е бил на 27 години, а днес е 89-годишен пенсионер, станал неочаквано известен в цяла Германия.

Факт е, че и до днес Миш не приема, че Хитлер е убиец. Просто не допуска да е имал някаква вина. "Думите на Миш са студени, лишени от емоция, почти безстрастни. Думи на очевидец, но който нищо не е проумял. Чудовищен в невиността и слепотата си", пише критиката.

Издателството е "Фама".