Всеки е чувал някаква версия на "Корабът на глупците". Веднъж това е картина, друг път - пиеса или фантастичен роман. Историята започва още през XV век  - холандецът Йеронимус Бош рисува знаменитото си платно "Корабът на глупците". През XVI век Себастиан Брант допълва историята с поемата си "Корабът на глупците".

По-късно през 1965 г. по темата работи и американецът Стенли Креймър, който прави филма "Корабът на глупците". Има и още: комикс "Корабът на глупците", научно-фантастичен роман, песен на Робърт Плант и дори християнски интернет портал, който се казва точно така - "Корабът на глупците".

Британският писател Грегъри Норминтън се хваща за тази "интертекстуалност" и пише пародиен литературен римейк. Толкова добър, че става повод критиката да го нарече "младият гений на съвременната британска литература". Норминтън е едва на трийсет години, преподавател и екозащитник.

"Корабът на глупците" е първият му роман и той излиза през 2001 г., когато Норминтън е на двайсет и пет години. След това пише още две книги - Arts and Wanders и Ghost portrait, а мнението на критиците не се е променило много. Споменават за "изключителен талант на разказвач" и за "любовно отношение към думите".

Трябва да се има в предвид, че Грегъри Норминтън не се отдалечава много от оригиналната идея на Йеронимус Бош – и тук има странен кораб с разклонено дърво вместо мачта. Пътниците също се не по-малко странни, въпреки че не са точно глупаци - в неизвестна посока са поели монах, монахиня с лютня, един спящ пияница, един каещ се пияница, една жена пияница, клоун, чревоугодник, плувец и трима хористи. И докато плават, си разказват истории. По същия начин, по който Мигел де Сервантес в "Дон Кихот" събираше необикновени поклонници в някоя страноприемница и към основния разказ се вливаха нови истории.

Тези дни "Корабът на глупците" ще се появи на български език в превод на Иглика Василева като част от поредицата "Световна европейска проза" на издателство "Колибри".