Това е цитат на този брой на списание "Литературни Балкани". Негов автор е Нобеловият лауреат Одисеас Елитис. И това не е никак случайно, защото в този брой на литературното списание, е отделено специално място на гръцката литература. Както казва едно момиче – Соня Петкова, завършила Станфордския университет в Калифорния и започнала през 2006 г. докторска програма по славянски литератури в Колумбийския университет в Ню Йорк, в часовете по литература у нас новата гръцка проза и поезия не се учи.  "Една от последиците на националистическото ни мислене на Балканите през ХХ –ти век е, че съвременните поети и писатели от съседните ни страни не бяха включени в образователните програми и останаха непознати за мен и поколения преди и след мен (с изключение на Никос Казандзакис)."

Списания като това обаче компенсират пропуснатото. Михаил Христидис, Василис Марагос, Янис Лиолиос, Костас Кремидас, Георгиос Сеферис, Константинос Кавафис, Янис Стигас, Илиас Грис – това са само част от имената, включени в тази подборка. Преводачката Здравка Михайлова разказва за десетата годишнина на международния център за преводачи и писатели на остров Родос, Пламен Дойнов пише за Стефан Гечев и "новото атническо писмо" в българската поезия, публикувани са разкази от Добринка Бонева, която от години живее в Гърция.

В броя са включени още кратки прози на поетесата и преводачката Цветанка Еленкова, а критикът Вихрен Чернокожев пише за романа на Габриела Адамещяну "Пресрещане". В общи лини – това е. И този брой компенсира пропуските поне в няколко часа по литература.

Скоро излезе още една книга, която хвърля повече светлина по въпроса какво от гръцката проза и поезия е било издавано у нас. Става въпрос за библиографския указател на Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", който събира на едно място цялата информация за преведените на български език гръцки автори. При това информацията е пределно изчерпателна, защото обхваща период от 1878 до 2006 година. Разбира се, това издание е предназначено за специалисти.