Картинката е следната - група хора, омазани с боя, обсъждат кой, кого и как застрелял при "оная барака", "зад онези храсти", "до онзи камък"... Както се полага при всяка война - има и жертви, и победени, и победители. Различното е, че накрая противниковите отбори обикновено си тръгват заедно и пътьом си спомнят: "Ама, видя ли как те улучих" или "Как можа да ме застреляш?" Обяснението, разбира се, е само едно - става дума за пейнтбол - онази игра, в която големи хора се държат като деца и се гърмят и цапат с желатин. На 29 и 30 септември доста такива пораснали деца ще се съберат в София за участие в Третия национален турнир за купата на "Пейнтбол мания". Тази година за първи път турнирът ще бъде двудневен и на две игрища, което означава само едно - че през последната година желаещите да се "убиват" с желатин са станали повече.

Крайният срок за записване за турнира през уикенда е днес, а отборите трябва да бъдат по 5 души. Предвиденото игрово време е 10 минути, такса за участие няма. Наградата за отбора победител ще е участие без входна такса в битката на следващия ден. Отборите ще са разпределени на групи, избрани чрез жребий. В групите се играе по схемата "всеки срещу всеки". Повече информация за снаряжението и правилата на играта - на адрес www.paintballmania.bg. ;

Топчетата с боя и маркерите са изобретени в САЩ, когато лесовъдната служба измисля маркиращ с боя пистолет за обозначаване на дървета от разстояние. Още преди трийсет години писателят Чарлз Гейнс и брокерът на ценни книжа Хайес Ноел измислят концепцията на игра за оцеляване, която да е безопасна и да се базира на детското развеселяване от дебненето. Популяризирането на пейнтбола започва през 1981 г., когато се измислят правилата на играта. Първата битка се провежда през с 12 играчи един срещу друг в мисия "плени знамето". Най-интересният факт е, че победителят в тази игра не изстрелва нито едно топче. Играта бързо добива популярност.