Заглавие: All The Lost Souls

Изпълнител: Джеймс Блънт

Стил: поп/ рок

Формат: CD

Издател: "Орфей мюзик"

Още с първия си опит в музиката сълзливият Джеймс Блънт записа най-продавания албум във Великобритания за XXI в. Да, нормално е, след като от дебюта му бяха продадени около 11 млн. копия в световен мащаб, бившият военен да бъде притесняван от така наречения синдром на втората тава. Но не и когато става въпрос за Джеймс Блънт.

Без капка притеснение той изля цялата си романтика, съчетана с тежки капки сълзи, нежни китарни струни и вече натрапчивия си тембър в чисто нов албум. All The Lost Souls се нарича втората тава на британския певец, която за съжаление не съдържа никакви изненади. Продължението на суперуспешния дебют на изпълнителя от 2004 г. Back To Bedlam залага на вече изпитаната формула, което най-вероятно ще изиграе на Джеймс лоша шега. Трябва да призная, че очаквах развитие в музиката му, при това определено в "по-тежка" посока, тъй като благодарение на своя емоционален глас и пленителните мелодии певецът определено може да постигне много повече.

По всичко личи обаче, че това няма да се случи този път. All The Lost Souls е дори още по-бавен и лиричен от предшественика си, което означава само едно - няма как този албум да запише успеха на Back To Bedlam. Сърцераздирателен софт-рок, нежен акомпанимент от страна на пиано и акустична китара и почти разплаканият Джеймс Блънт, гонещ фалцетните тонове сред самоубийствени лични драми - душевното състояние на певеца е абсолютно същото, каквото го оставихме някъде около суматохата по първия му албум преди две години. Мнозина биха го посъветвали да смени терапевта си, но в този проект той отново разчита на продуцента Том Ротрок.

Парчетата в новия албум All The Lost Souls пък също са точно 10 на брой, което съвсем създава усещането, че тази тава вече сме я слушали. Ако оставим настрана разочарованието от липса на промяна обаче, парчетата никак са лоши. Първи в траклиста е пилотният сингъл 1973, което е сред любимите ми парчета в момента. Песента е малко по-жизнена от остатъка от проекта, въпреки че и тук водещата емоция е носталгията. Историята, която тя разказва, пък е вдъхновена от култовия клуб "Пача" в Ибиса, който е основан точно през 1973 г. Сред останалите заглавия в тавата впечатление правят още почти сигурният меланхоличен хит Carry You Home, по-раздвиженото Give Me Some Love (което доста напомня саунда на Maroon 5), а ако трябва да посочим еквивалент на най-успешното парче на певеца до момента - You're Beatiful, тук, това определено е I Really Want You. Темата за "погубени от славата и наркотиците звезди" също присъства в албума в предпоследното изпълнение Annie.

Хубавото при Джеймс Блънт е, че все пак остава реалист: "След като си продал над 11 милиона копия, знаеш, че вероятността да го направиш отново е минимална, казва той. За мен нямаше никакво напрежение. Исках да пиша парчета, които наистина харесвам и които ще ме направят щастлив. Това е албум, който ще покаже моето израстване като композитор и музикант, ще покаже развитието в личния ми живот." Очевидно доста неща в личния живот на певеца куцат. Въпреки че съм разочарован от албума All The Lost Souls, той съвсем не е лош. В комерсиално отношение пък тръгна съвсем по пътя на предшественика си, като миналата седмица дебютира на първо място в редица страни и се превърна в най-продаваното заглавие в Европа и в световен мащаб за съответния период. В САЩ публиката прие проекта по-резервирано, но той все пак успя да влезе в топ 10 на най-продаваните заглавия за седмицата.