Животът в розово и черно

Известните хора и особено публичните личности като актьорите и певците винаги са били обект на известна завист от простосмъртните. Малцина обаче осъзнават какво се крие зад видимия блясък на сцената. "Едит Пиаф: Животът в розово" (La Vie En Rose, TF1 International, 2007 г. - "Мейстар") опитва да покаже реалния живот на легендата на шансона Един Пиаф.
Изоставената като дете, тя расте при баба си в бордей и е се оказва късметлийка, тъй като оздравява като по чудо от смъртоносна болест. Търсеща лъч надежда в тежките си детски години, а и начин за препитание, Пиаф започва да пее на 10 години, като първите й изпълнения са в мрачни заведения със съмнителна слава. Сключването на първия й контракт с импресариото Луи Лепле й отваря пътя към голямата сцена и световна известност.
Извън блясъка на прожекторите, международно признание и публичния живот, оцветен в розово, остават подозрение за съучастие в убийство, донеслата й много страдания любовна връзка с Марсел Сердан и други тежки моменти от бурната й биография. При създаването на филма неговите създатели са черпили факти от различни източници, но основният е общоприетата биографична книга на Жан Ноли.
Големият плюс на "Животът в розово" е, че за разлика от лустросаните предишни ленти за Едит Пиаф този е много по-истински и натуралистичен. Тук е моментът да предупредя, че той е и тежък и със сигурност ще предизвика и сълзи у по-чувствителните зрители. Благодарение на включените оригинални изпълнения на певицата обаче те се преглъщат лесно, а се усеща атмосферата на времето. Заслуга за невероятното въздействие на филма има и японският оператор Тецуо Нагата. Разбира се, специално внимание заслужава и изпълнителката на главната роля Марион Котийар, която не се притеснява да се покаже на екрана грозна, отблъскваща, дори вулгарна, когато сцената го изисква.
Всъщност, като говорим за класата на "Едит Пиаф: Животът в розово", не трябва да се пропуска и фактът, че той беше избран да открие Берлинския кинофестивал през 2007 г. и дори беше номиниран за голямата награда "Златната мечка". Френските зрители също дадоха своята висока оценка за лентата, като в периода 14 февруари - 11 април купиха билети на обща стойност 40 млн. долара, едно забележително и рекордно постижение.