Заглавие: Kill To Get Crimson

Изпълнител: Марк Нопфлър

Стил: блус/кънтри

Формат: CD

Издател: "Вирджиния рекърдс"

През 80-те години на XX в. мнозина го наричаха "тихия мъж в рокендрола". Въпреки че е един от най-уважаваните инструменталисти (заема 27-мо място в класацията за "100-те най-велики китаристи за всички времена" на сп. "Ролинг Стоун"), Марк Нопфлър винаги е бил изключително скромен и дори притеснителен, когато трябва да говори за себе си.

 Гласът и китарата на "Дайър Стрейтс" ще гостува в България на 11 юни 2008 г., но повод да си говорим за него е новият му солов албум, озаглавен Kill To Get Crimson. Проектът започва и завършва като приказка и може би е един от най-добрите примери за сериозна тава на един завършен артист. Тук Нопфлър съвсем не набляга на своите умения като композитор, текстописец, музикант или певец, а отдава значение на цялостното настроение и качество на своя шедьовър. Едва ли има начин някое от 12-те парчета да бъде характеризирано като по-добро или лошо, просто защото всяко от тях представя отделна "глава" от приказката Kill To Get Crimson.

Усещането, че в този албум ни очаква нещо съвсем различно, се промъква още с първия поглед върху обложката. Тя всъщност представлява част от картината "Four Lambrettas and Three Portraits of Janet Churchman" на британския художник Джон Братби (един от най-големите му почитатели и колекционери на неговите произведения е самият Пол Макартни), която е рисувана през далечната 1958 г. Заглавието на тавата също е свързано с изкуството и е цитат от една от песните тук (Let It All Go). "Тя е за един художник, който казва: "Бих убил, за да имам кървавочервено на палитрата си" - обяснява Нопфлър. Историята е поглед върху това как рисуването превзема живота ти. Текстът е за реален художник, живял в края на 30-те години на миналия век."

Тук е мястото да споменем, че всяко от парчетата представя подобна интересна история, което превръща тавата в музикална новела, в която има роли за художници, улични певци, танцьори и героични губещи. Повечето сюжети са тъжни и носталгични, точно както и инструменталният им съпровод. Kill To Get Crimson е като един спокоен, но все пак емоционален поглед в историята на уличното изкуство.

Относно стиловите влияния едва ли може да има някаква изненада - това е типичната за Нопфлър смесица между бунтарския британски и мекия американски саунд, включваща кънтри, блус и рок. Труден за дефиниране стил, който напомня доста за звученето на 70-те и 80-те години. Като цяло обаче американските фолклорни влияния са малко повечко от това, което сме свикнали да чуваме от Марк Нопфлър, а темпото е осезаемо по-бавно и лирично. Албумът е улегнал и сериозен, но не се изненадвайте, ако някой ви каже, че е скучен. Парчетата преливат плавно едно в друго, запазвайки лежерното настроение и всичко тук е изключително спокойно и приятно.

Основните имена, стоящи зад инструментите в проекта на Марк Нопфлър, са Гай Флетчър (клавишни, приятел на Марк още от периода им в "Дайър Стрейтс"), американецът Глен Уулф зад баса, а ударните отново са поверени на титуляря Дани Къмингс ("Дайър Стрейтс", записвал още с Тина Търнър, Джордж Майкъл, Елтън Джон и "Симпли ред"). В албума пък чуваме още инструменти като акордеон, цигулка, саксофон, кларнет, тромпет и др.