Едно бързо допитване. От девет души – трима мъже, четири жени и две деца - девет посочват, че се заглеждат по различни витрини – от детски играчки, през спортни стоки до дрехи и бижута, изложени за възхищение. Вкусовете обаче задължително се събират, когато става въпрос за шоколад. "Е да, задължително", казват мъжете. Жените и децата са още по-категорични.

Има няколко места, които несъмнено ще привлекат вниманието и на деветимата. Бонбоните на витрината са само началото – трюфели с кафе и млечен шоколад, черен портoкал със захаросани портокалови корички, черен ганаш с мента или бадеми, орехи и лешници в мек карамел. Нагоре започват меденките със цветна захарна глазура, след това идват шоколадите, опаковани като бижута и накрая са шоколадовите къщички. Зад тази витрина стои Светлана Тимева. В случая тя трябва да внимава за снимката, обаче вместо да позира, внимава за витрината. И обратното на това, което правят всички жени – не се оглежда в стъклата, не подрежда разни кичури от косата си в последния момент, а казва – "Само за момент", и обръща шоколадовата къщичка към фотографа.

Светлана Тимева е собственик на веригата магазини "100 грама сладки" и е от хората, които веднага признават, че обичат сладко. "Много", казва тя и онези, които споделят същите пристрастия, ще я разберат.

Първия си магазин създава преди седем години, но преди това има дълга история. Тя минава през експериментите и готвенето като игра. "С пясък и листа?". "Как с пясък", казва тя. "С истински продукти." Първата питка приготвила на шест години, вярно, била като камък и много не ставала за ядене, но пък ето че сега тази питка става част от биографията.

Казва, че през цялото време е готвила. "Вкъщи винаги имаше посипано брашно, а масло никога нямаше, защото вече беше употребено." Не е мечтала да стане сладкар, нито готвач, но определено е имала влечение към онова, което става в кухнята. "По онова време в ТОХ-а влизаха предимно двойкаджиите", смее се тя. Като по-голяма минава през изрязването на готварски притурки от вестниците, през рецептите в Bild der Frau, които карала една приятелка да й превежда, през готвенето за любими хора. Сега й се струва, че такава професия като нейната няма, няма училище, което да ти показва как да готвиш с желание и как да правиш експерименти с това или онова. Дъщеря й, която е на пет години, още преди време открила правилния отговор на въпроса какво работи мама. "Ами тя готви, но не носи бяла престилка, а записва нещо на листчета и след това дава тези листчета на другите."

Преди обаче да се стане въпрос за температурата на топене на шоколада, ето малко факти - Светлана Тимева е юрист по образование 

които създават сладкарската верига преди време. После се разделят и всяка започва да прави експериментите си сама. "Почти никого не познавам от този бранш. Преди хората ме смятаха за прекалено артистична, за прекалено хаотична и още такива неща, завършващи на "ична", смее се тя. "Все още идват хора, които не могат да скрият изненадата си колко сме се развили", казва Светлана.

В семейството й има още двама адвокати, така че не си е правила илюзии какво точно представлява тази професия. "Бях много подготвена за живота, но и знаех, че искам да се занимавам с нещо, което да правя с ръцете си. Ако не правех точно това, щеше да бъде нещо друго, което да майсторя." Може би затова отделя и толкова внимание на интериора на магазините - от вида на чашите до материала, с който са покрити стените, и формата на полилеите. "Съпругът ми е архитект, но той работи в чужбина и когато се върне ми, дава верен тон, успява да види отстрани и казва - вкусът на тази торта е подобрен, а това тук е развалено." Въпреки това той стои зад интериора на част от магазините.

За тези седем години тя е отворила седем магазина – последните на столичната улица "Ангел Кънчев" и в бизнес парка, има екип от осемдесет души, който работи за нея и заедно са измислили и експериментирали с хиляди рецепти. А след толкова време опити с шоколад, бадеми, малини, канела и карамел равносметката би могла да звучи и така: "Може би 95 процента от нещата, които опитам, мога да разбера точно как са направени", казва Светлана. Има си и свои рекорди по бързо готвене, които след малко навиване се съгласява да каже. "Ами мога да приготвя еклери за десет минути. Въобще много бързо готвя. Достатъчно ми е само да отворя хладилника и да видя какво имам и вече съм измислила."

Въпреки това от пет години се мъчи с една руска медена торта и все не може да докара същия вкус, както тогава, която я е опитала за първи път в Москва.

Шоколадът изисква много търпение, казва Светлана Тимева. Това е едно от нещата, които е научила за тези години. Например на курсовете във френските шоколадови фабрики край Париж, където са работили с огромни калъпи шоколад, който се обработва по специален начин - изисква определена температура за топене и точен начин на изстудяване и за създаване на екзотични вкусове. След това и тук започнали да работят със същия материал. Черпи много идеи от френската школа, събира рецепти от цял свят, запалена е по руските сладкиши, както може би стана ясно преди малко, радва се на всяка стара рецепти, която успее да издири. "Преди време един немец, дядо, ни обучи как се правят истинските немски коледни сладки." Или: "Радвам се, че учих френски език, защото от Франция черпим много идеи. От целия клас - 30 деца, само 3-ма се записахме на френски, но аз бях сигурна, че точно това искам."

Сега тя установява, че готвенето може да бъде и като пътуване. Казва, че ползва много езици, точно колкото й трябват за нейните цели - да разбере всяка рецепта. "Така открихме една торта в Дубай - вишнев чийзкейк със сирене "Филаделфия", или "Намерих една българска рецепта от 1965 г. - казва се "Слънчоглед", която направихме едно към едно, без да променяме нищо от съставките - бадеми, масло и портокалови корички." И още: "От Казахстан се върнах със 130 чашки като ръчен багаж. Открих и тези високи красиви чаши, но бяха останали само 11 - това бяха последните", разказва Светлана. Само за протокола - в този момент на няколко метра от нас една баба отпива от същата тази висока чаша, без да подозира колко история има чаша какао.

Следното признание би спечелило всички. "Много харесвам маслени торти, горчив шоколад, вишневи и малинови сладкиши, старото бадемово парфе, един сладкиш с круши и печени бадеми...". Списъкът звучи като заклинание, половината от магията е в произнасянето на съставките, другата е в поднасянето на продукта и вниманието към детайлите. "Ето, задължително е този шоколад да бъде опакован по този начин, с тази панделка", показва Светлана през витрината.

От тази година за първи път предлагат и сладолед. Те често експериментират. По-важна е и причината защо са започнали да произвеждат сладолед. Малко по-нататък в разговора Светлана просто си признава: "Много обичам сладолед, ама истински, хубав сладолед. Сорбе от малини, мохито..."

Хората, които минават през магазините, Светлана разделя на два типа. Едните са гурмани, които идват тук заради вкуса и защото искат да опитат новите неща. Другите идват отново водени пак от вкуса, защото ще открият нещо, което вече са харесали. Отделно от тях идват такива, които търсят кетъринг, хапки за партита и детски рождени дни, шоколадови фигурки за Свети Валентин, снежинки и коледни венци покрай новогодишните празници, поне по десетина постни сладкиши за онези, които постят, шоколадови тикви и прочее чудеса покрай Хелоуин. Отделно от това се залепват по витрините малки деца и възрастни - едни заради шоколадовите фигурки по витрината, други заради декорацията по сладкишите или аромата, който идва отвътре. Времето се е сменило - сега поне една част от майките не приготвят домашни торти, нито сладкишите за рождените дни.

"Горда съм, че образовахме софиянци още преди три години и им показахме една лимонова торта", обяснява Светлана и посочва някъде към витрината. Имаме рецепти за пет години напред, казва тя. Но сега на ход е друг сладкиш - "Макарон". Това е последното произведение, над което са умували как е станало, добре ли се е получило, ще се хареса ли.

"Макарон" е сладкиш, създаден от италианските монарси и усъвършенстван от френските сладкари. Според кулинарните историци сладкишът "Макарон" идва още от времето на италианската монархия. Във Франция се появява през 1533 г. с придворните сладкари на Катерина Медичи. Първоначално макароните са бадемови целувки (бисквити), подобни на днешните амарети - въздушни и хрупкави, от белтъци и бадемов крем. Името на изискания сладкиш произлиза от италианското наименование паста, тесто – maccarone. През 1930 г. френски сладкар започва да слепва традиционните сладки със сладък крем. Така се ражда новият "макарон", който за разлика от традиционния има хрупкава обвивка и сочна сърцевина.

Светлана обяснява още, че съвременните макарони са много ефектни и представляват съчетание на цвят и вкус: бадем, ванилия, орех, смокиня, канела, ликьор, пистачио, кафе, лешник, лимон. Част от славата на макароните е свързана и с това, че те се приготвят изключително трудно. И най-малка грешка в технологията или суровината може да доведе до провал.

Голяма част от хората, които идват при нея, се учат на място. И страшно харесват тази работа. "Учат се още, че трябва да се работи спокойно и с удоволствие." Всяко нещо трябва да е прясно, всеки ден магазините се зареждат по три пъти, всяка вечер се вари сладко от малини, всеки ден се мариноват сини сливи с орех и после се потапят в шоколад, всеки ден се правят парфета и се внимава дали къпините върху тортите са свежи. Защото според Светлана едно от най-лошите неща, които могат да се случат с един сладкиш, е плодовете върху него да се умърлушат и той да не бъде пресен.

"Не ми се ще хората да кажат - ето и тези започнаха да слагат вода вместо мляко, марципан вместо шоколад, защото най-важното е вкусът и точно с него не искам да правим компромиси."

Може би затова не й остава много време за почивка. В началото си е мислела, че отваря този магазин като хоби - докато порасне детето, после нещата взели че станали сериозни.  Всичко, което излиза от магазините, минава и през нейните ръце. Цялото си свободно време е посветила точно на това – да провери какви комбинации още биха могли да се получат с още вкусове и форми. Прави сметката, че допреди две години не е имала време за почивка. Сега почива, като пътува и събира рецепти.

 "Предпочитам да си купя книги вместо парфюми", казва тя. А всяка жена, която умее да готви, се издига в очите й. "Ето гледам едно предаване с жената на Андрей Кончаловски - Юлия Висоцка. Може да има манекенски форми, но определено готви много бързо, разбира и е много оправна", казва Светлана. Излязло от нейната уста, това е голям комплимент. Защото след всичко, което ми е казала досега - за онези магазини, които се зареждат по няколко пъти на ден, за материалите, които се използват, за глазурата и френския шоколад, дори за малините върху сладкишите, които не трябвало да престояват повече от няколко часа, тя казва: "Може и по-добре. Оценявам положението на 4.50 по шестобалната система." И се смее.