"Заразно зло: Изтребване"

(Resident Evil: Extinction)

Режисьор: Ръсел Мълкахи

В ролите: Мила Йовович, Одед Фер, Али Лартър, Крис Игън, Джейсън ОМара и др.

Производство: САЩ, 2007 г.

Жанр: хорър, фантастика

Времетраене: 95 минути

Разпространява: "Александра филмс"

През 2002 по световните екрани се появи филмът на англичанина Пол Андерсън "Заразно зло", в сюжетните темели на който бяха вградени сенките на едноименната видеоигра. Заснет с бюджет от 33 млн. долара, той донесе общи приходи от 102 млн. Историята бе продължена със "Заразно зло: Апокалипсис" (2004), режисиран от раждания в Чили дебютант Александър Уит. Печалбата и този път не бе лоша - 130 млн. (при 45 млн. разходи за продукцията). Навярно затова преди месец на бял свят изскочи третата част на заформилата се вече поредица, озаглавена "Заразно зло: Изтребване"...

"Свързващото звено" отново е Алис (Йовович - "Чаплин", "Петият елемент", "Жана дАрк"), която за сетен път бива посочена от Провидението да спаси света от коварни политици, алчни бизнесмени и безскрупулни учени. Тъкмо те разработват (под "чадъра" на корпорацията "Амбрела") антихуманен биологичен проект, чиято цел е да унищожи всички хора на Земята, заменяйки ги със съвършени, неуязвими и безсмъртни клонинги... Ето защо (като предводителка на отряд със специално предназначение) Алис се озовава в Невада (снимките са правени в Мексико) - за да въздаде правосъдие, да изкорени злото и да изтреби зомбитата, които искат само едно - да живеят...

Това е, общо взето, "Заразно зло: Изтребване" - смешавица от екшън, трилър, хорър, при добро желание и от фантастика (на всичкото отгоре с привкус на "научност"). Прибавете отгоре и щипка мистика. След като "рецептата" е ясна, навярно никой няма да се изненада, когато научи, че и този път пръснатите около 50 милиона се връщат с лихвите - само от 21 септември до днес приходите от филма са 91 млн. Любопитно е, че Андерсън запазва позициите си на продуцент и сценарист и в трите филма, като така се превръща в баща на първата в историята на киното трилогия, реализирана въз основа на електронна игра! Новото име сред основния състав е единствено това на Ръсел Мълкахи.

------------------------

Спомням си добре времето, когато първите филми на Мълкахи прескочиха нелегално желязната завеса и се появиха в социалистическата ни тогава татковина. По неведомите пътища на пиратството (наричано гальовно недържавно видеоразпространение) у нас дефилираха с успех два филма, чийто режисьор затрудни с фамилното си име дори най-печените преводачи в бранша. Филмите бяха "Глиганът" (1984) и "Шотландски боец" (1986), а името на техния режисьор Ръсел Мълкахи.

Макар и раждан в Австралия (през 1953 в Мелбърн), той работи предимно в Англия. Започва като монтажист, след което снима поп музиканти за видеото и телевизията. Мълкахи добива изключителна популярност сред тийнейджърите със своите видеоклипове за Елтън Джон, Бой Джордж, Род Стюарт и групите "Дюран Дюран", "Супертрамп", "Шпандау Балет", "Ей Си/Ди Си" и най-вече "Куин". Работата върху тях е сериозна школа за режисьора, а натрупаният опит му помага по време на снимките за неговия първи игрален филм "Глиганът".

Както подсказва заглавието, главен герой на творбата е огромен нерез, вилнеещ из австралийската пустош (където са и осъществени снимките). Дивият звяр разкъсва внучето на местен ловец, както и американска журналистка. Нейният съпруг пристига в Австралия и заедно с възрастния авджия се отправя по следите на глигана убиец. В битката с него старецът загива, но младият мъж успява да унищожи шопара, примамвайки го в огромната мелачна на фабрика за консервиране на месо...

Въпреки напрегнатия си сюжет "Глиганът" трудно намира път към световните екрани. Според Мълкахи това е така, защото творбата не спада определено към никой жанр. Филмът е по европейски психарски, повече напрегнат (като драматургия), отколкото зрелищен (като кино). Пустинният пейзаж въздейства тревожно, безлюдността сякаш е застинала в злокобно очакване на нещо, което предстои да се случи. Има и друго - режисьорът пренася в своята творба много от похватите на рок-видеото и визуално-клиповите ефекти вземат връх над останалите компоненти. "Смятам, че това бе една от грешките ми в "Глиганът", признава Мълкахи. Изобразителното решение наистина засенчи фабулата. Някои казаха, че съм решил да вложа всичко от себе си в този филм, защото може би няма да ми се удаде случай да направя друг."

Но ето че такъв скоро се удава. С Мълкахи се свързват продуцентите откриватели на сценария за "Шотландски боец" (в първоначалния си вариант дело на Грегъри Уайдън - тогава студент по кино в Калифорнийския университет на Лос Анжелис). Снимките започват в края на април 1985 в Лондон и Хердфордшир, продължават в планините на Шотландия (сред изключително красивите местности Ъпър Глен Невис, Гленскоу и Лох Шил), след това продукцията се прехвърля в Ню Йорк. Така скромното филмче (с бюджет от 15 млн. долара) постепенно прераства в епична суперпродукция. "Тези пари ме държаха буден през деня, шегува се Мълкахи, но през нощта си спях спокойно."

Две от ярките личности в тима на "Шотландски боец" са операторът Джери Фишер (работил с Джон Хюстън, Джоузеф Лоузи и Тони Ричардсън) и художникът Алан Камерон, който сътворява редица блестящи конструкции, между които и тази на шотландския замък, изградена насред огромен хамбар в Гринуич. Филмът изобилства и от изумителни специални ефекти. А за да не се забравя, че Мълкахи е майстор на видеоклипове, в "Шотландски боец" звучат и песните на "Куин". Така се ражда романтичната и вълнуваща история за безсмъртния Конър Маклауд - в блестящото изпълнение на французина Кристоф Ламбер (Кристофър Ламбърт), останал с тази роля завинаги сред рицарите в "целулоидното царство". Чрез образа на Рамирес великият Шон Конъри също внася във филма частица от своя неповторим стил и бездънен талант.

През 1991 Мълкахи поставя "Шотландски боец ІІ", след което прекратява ангажиментите си към поредицата, макар че тя продължава с поне още три игрални филма и няколко на брой телевизионни сериала (Ламбърт се оттегля, след като зад заглавието продуцентите завъртат по една тройка).

През 90-те Ръсел Мълкахи продължава своя режисьорски път с филми, които отстъпват на "Шотландски боец" по популярност, но не и по качества. Продължава и работата му с именити актьори (някои от които дори талантливи). Дензъл Уошингтън грее в екшъна "Рикошет", Майкъл Кейн в шпионската драма "Син лед", Ким Бейсингър и Вал Килмър в сдобилата се с култов статут лента "Истинската Маккой", Алек Болдуин в "Сянката", реализиран по едноименния популярен комикс, Долф Лундгрен дуе мускули в "Немият спусък"...

Мълкахи остава верен на Ламбърт, с когото заедно осъществяват трилъра "Възкресението" (1999), на музиката, събирайки във филми парчетата на "Дюран Дюран" и "Ей Си/Ди Си", но и на фантастиката. Сред най-добрата му продукция в жанра на въображението са сериалът "На брега" (2000) с Арманд Асанте - поредната адаптация по романа на Невил Шут, пренасян вече на екрана от Стенли Креймър през далечната 1959, и "Тайнственият остров" (2005) с участието на Кайл Маклоклан, екранизация пък по безсмъртния роман на Жул Верн.

Петър Кърджилов

Текст под снимка:

С чар и с несломим дух Алис (Мила Йовович) ще трябва отново да спасява света от коварни политици, алчни бизнесмени и безскрупулни учени

Screen Gems