Уводът е впечатляващ: "Всичко е лично, и най-малкото нещо. Всички лайна, които сервират на човек всеки ден, през целия живот, са личен въпрос. Наричат го бизнес. Добре. Но това е дяволски лично. И знаеш ли от кого научих това? От дон Корлеоне. От Стария. От Кръстника."

Автор на тези проникновени думи е Марио Пузо. Рона Лихтенбърг обаче се придържа към същото правило, даже го е сложила като мото на цялата си книга. А това не е случайно, защото и тя си служи със същите думи, когато трябва да нарече нещата с истинските им имена.

"Забравете изразите: "нищо лично", "бизнесът си е бизнес", "не го приемай лично", защото... всичко е лично", твърди Рона Лихтенбърг. Тя е консултант, лектор, собственик на консултантска фирма, автор на "Игри на власт. Изкуството на офис политиката". Публикувала е в списания и уебстраници включително O, Redbook, Ka-Ching.com и iVillage.com.

В тази книга – "В бизнеса всичко е лично" тя е доста откровена - разказва истории от първо лице, дава примери, разказва истории на близки и познати, на свои клиенти и на свои конкуренти. Опитва се да посочи някои заблуди, с които човек често се сблъсква, опитва се да обясни какво точно представляват деловите взаимоотношения и къде се простира границата с личния живот. И не оставя място за илюзии.

"Помни, че взаимоотношенията с клиенти, колеги, служители са до живот", пише тя. И още: "Проявата на уязвимост е нещо лошо". И още: "Ако не сте се родили със способността да общувате лесно, научете се!". И накрая, разбира се: "Приемай всичко лично!". Защото деловите отношения, бизнеса, неуспехите или успехите, също са лични. Т.е. – твои, а не на някой друг.

Заглавието е на издателство "Кръгозор".