Hi Nik,

Please could you send me 3 rings called wights (in silver). I sold any ring so i need same more. THanks Andreas.

С лош английски и привкус на успех този току-що получен имейл от германска галерия безапелационно обявява началото на деня. В нормална ситуация бижутерът Николай Сърдъмов щеше да си пие кафето с лаптоп в скута и да разглежда новите поръчки, за да разбере освен всичко останало върху какво още му предстои да работи, "да си намисли програмата".

Но сега е късно, навярно утре ще се заеме с новата поръчка."Такъв е филмът (разбирай ситуацията) тук и в чужбина", казва Ники с леко провлачения си маниер на говорене и смеещи се очи. Имейлите идват, българските галерии по-скоро се обаждат, аз записвам кой клиент чака, какво иска, кой номер, после нося всичко в ателието (съседната стая), където трупам по масите и започвам да работя.

Хубава гледка се отваря от високото. Керемидените покриви се вмъкват в рамката на прозореца, добре че малко от сградите се лющят, вмъква Ники. Иначе пейзажът почти има вид на класически европейски на фона на Витоша. Бижутерът му се наслаждава, когато седне в офиса си, или по-точно на кухненската маса, отрупана с книжа, списания, авторските му вази и кой знае още какво.

В този момент се сещам за една американска писателка от XIX в., която обяснява творческия си процес по следния начин: сутрин сяда на масата, приготвя си листа и писалката и чака музата да дойде. И когато това се случи, тя е напълно готова да я посрещне.

Тъкмо Ники да реагира с възмутено изражение, от входната врата идва звън. От домофона. "А, някой иска да влезе, да нахълта при мен..." Но е по-прозаично, идват да отчетат водомера.

Виж, преди време някой ме питаше в едно предаване на живо как е вдъхновението, връща се към разговора Ники. "Честно казано, тази случка вече не се случва, няма го Ван Гог (да се отдаде на лудостта си, предполагам, се има предвид), човек трябва да е много неща едновременно, за да може да съществува. Аз съм и бизнесмен. Изкуството си е един бизнес, работа като всяка друга."

Сигурно това прозрение освен таланта е довело до репутацията на Николай Сърдъмов като добър, успешен артист, чиито въображение и умения създават естетически издържани и оригинални бижута. Резултатът от това е постоянна работа с европейски галерии, редовни поръчки у нас и в чужбина на неговите бижута, както и чести изложби.

Николай не се страхува да експериментира, да използва най-разнообразни материали - от сребро и стъкло, през рециклирана вътрешна гума на колело, захар, латекс, матрьошки... В една от двете стъклени витрини в хола се виждат отрязаните наполовина тела на матрьошките. "Тях ги обезглавявам, режа горната част на две, но лявото око остава, мен ме интересува то, като един прозорец към съзнанието", обяснява Ники през смях.

На моменти остава чувството, че той говори като в притчи, които изискват специално разкодиране. Иначе матрьошките са част от една много успешна изложба от 2006 г., наречена "Носталгия". Състояла се е във виенската V&V галерия съвместно с дизайнерката на аксесоари Лили Плоскова и бижутерката Цветелина Алексиева. С тази изложба Ники обяснява черно-бялата снимка наблизо, на която разплакано дете протяга ръка, с мантичка, от онези, дето бяха униформени през 70-те в детските градини, с голяма буква "Н" извезана в горния й ляв ъгъл. Снимката е лепната върху някаква пожълтяла "Международная телеграмма" и е в рамка.

"Изрових ги тези снимки... решихме да има един фриз в цялата галерия, където са наши снимки - от детството, комунизма - на нашите родители. Чрез бижутата събрахме и семействата си, които не се познаваха дотогава."

По време на изложбата излиза статия в немско списание и брошките матрьошки попадат в полезрението на дизайнерка на "Сваровски". Компанията по това време развива концепцията да продава "стъкълцата" си на обикновени хора с идеята те да проявят творчество и да си измайсторят нещо свое, те сами да станат дизайнери. "Сваровски" кани 40 автори от цял свят, сред които са Николай Сърдъмов и Лили Плоскова, да работят по две общи теми - Русия и Испания. Ники остава за известно време да работи във Виена, малко след това излиза общ каталог, придружен от пътуваща изложба, която се показва в магазини на "Сваровски", по бижутерски изложения, стига чак до Япония.

Тук Ники се замисля, защото в процеса на хаотичния ни разговор неведнъж излиза на повърхността въпросът защо се занимава точно с бижута, какво го интересува, изпраща ли някакви хуманни послания чрез произведенията си. Нека да отговори на въпроса клише какво всъщност е бижуто? Вместо това той започва да реже една круша на кръгчета, да не остане огризка, защото чул, че семките били особено полезни.

Все пак проговаря: две години подред печели стипендия за четири седмици в Международната лятна академия за изящни изкуства в Залцбург, в майсторски клас по бижута. През 2004 г. там преподава швейцарката Йохана Дам. Един ден тя, както си седи на една табуретка, изведнъж я грабва и си я нахлузва на главата: "Това тук колие ли е, какво е?", пита тя. Зависи от интерпретацията. "Всичко може да е бижу, стига да можеш да си го сложиш някъде по тялото. Т'ва е, трябва повече въображение", допълва Ники това на вид безобидно недоразумение.

А неговото въображение може да се задейства от всичко - някаква история, случка, фрагменти от нещо. Като гърлото на счупена бутилка, което неволно подритва една сутрин в Ливърпул. От това излиза изложбата Ecstasy the Morning After. Като ходят да купонясват в края на уикенда, обяснява Ники, англичаните оставят купища натрошени бутилки по улиците, те се виждат на сутринта. С моята кураторка Илияна Недкова искахме да върнем тези бутилки обратно в клубовете, но този път като бижута. Значи, те един път вече са захвърлени, а се връщат с друга функция, друга история. От бутилките излиза серия пръстени, гривни, колиета.

"Интересен ми е процесът на създаването", започва да обяснява той. Имах страхотна среща с един японец, който видял изложбата на "Сваровски", после отишъл във Виена и там пак видял мои неща, без да знае, че са на един и същ дизайнер. Стана така, че се срещнахме, питах го какво харесват японците. Той каза, че него го интересува душата на дизайнера, не самият дизайн, а идеята, мисълта зад него. "Чрез работите ми той е видял сърцевината ми...".

Е, сърцевината е нещо, което се загатва и изменя вероятно. Има обаче факти, които са даденост в живота на Ники. Роден е в знака на Девата през 1975 г. в Севлиево. Има спомен от времето на мантичката, че дядо му го води на кръжок по рисуване, като между другото споменава, че правили някаква изложба тогава, получил награда. Както и да е, сега на тавана е останала една рисунка от "ранния период" - едно слънчице.

После обаче семейството заминава за Коми, Сибир, където бащата на Ники е завеждащ на стоматологичното отделение там. "Три години в Сибир - студ, мраз и ... Руски." В Коми беше ужасно, скучно, ходи на училище с униформи... Травмиращ спомен е едно редовно спортно занимание, при което при минус 40 учениците бягат със ски по замръзналата река. "Увит като пашкул, скрежасал, тръгвам със ските на гърба, отивам на спорт... Другите правеха по 5 км, а аз по два и пак закъснявах...И това беше стрес."

На тези тренировки обаче идва краят, когато Ники решава да кандидатства в софийското художествено училище по приложни изкуства и го приемат. За този период казва, че е трябвало да преследва учителите си, за да научи нещо повече. "Никой не ти казваше елементарни неща, като как се запоява например, много е тъжно." Бижутерът казва, че на него му се иска да промени това, без да е сигурен дали някога ще стане преподавател, но "ако някой дойде при мен, аз бих помогнал, бих показал какво аз съм научил".

През онези години обаче, когато идва време да се кандидатства, Ники има добро самочувствие, че е получил добра подготовка по рисуване. Отхвърля предложението на баща си да опита да намери връзки за Художествената академия, че трудно се влиза там. "Отидох при проф. Чапкънов на консултация, той каза: "О, много добре." А и редовно си ходех на уроци по рисуване, мисля си: "Аз съм ОК", точка... и не влязох."

Не успява да влезе и във Великотърновския университет, но го приемат в Софийския в пилотната тогава специалност "Педагогика на изящните изкуства". Ники оценява времето си в университета като особено плодотворно, защото му остава време да създаде ателие за бижута с негова съученичка от гимназията Ангелина Цветкова. Отделно има и друго ателие за рисуване, прави различни изложби и тогава, но накрая решава да се концентрира върху едно. "Бижутата са ми интересни 100% и съм по-добър, отколкото в рисуването."

Оттогава насам Николай счита, че най-успешният му творчески експеримент са работите от рециклираните вътрешни гуми на колела. Материалът отново е загубил пръвоначалната си функция, но намира живот в друга форма - в съчетание със сребро, във вид на гривни и колиета, брошки. "Работя с гумата от 2003 г., познавам я, знам как да я пипна, малтретирам я, изсмуквам я. И всеки път става нещо различно."

Изведнъж разговорът се завърта около празната дървена клетка, която Ники е сложил отгоре върху кухненските шкафове с малко непонятен декоративен замисъл. "Ами празна е. Там живя Уили II, канарче. Отнесе го сокол. Уили I си умря. Не искам да потретвам."

Последното твърдение обаче съвсем резонно се вмества по темата дали човек трябва все да прави един тип разпознаваеми неща, уж за да оформя стил. Дълга дискусия е това, казва Ники и добавя, че я е водил с всички - професори, негови колеги и галеристи. "Има различни истини. Хубаво е да те разпознават, но ти се изчерпваш рано или късно, стигаш до момент, в който трябва да започнеш нещо ново", обяснява дизайнерът. Но и следващата идея винаги трябва да е по-силна от предната като професионално изпълнение, смята той. "Аз забелязах, че моите клиенти и галерии очакват от мен различни неща, всеки път да ги изненадвам."

Като изненада идва и признанието, че си мечтае да има къща някъде на село, където да бяга от време на време. Естествено иска да прави това, което го интересува, а някой друг да върши офис работата."Понякога ми е тежко, когато трябва да правя тираж на мои неща, за да живея. И не ми е толкова забавно."

Свидетели на тази мечта, изказана гласно, са няколко профила на стената, рисувани от Борис Митов и Стефан Божков. Под тях малка масичка, отрупана пак със списания, е събрала и парфюмерийната мания на Ники - няколко парфюма, сред които High Energy на Dior. Извисяваща се колона от CD-та няма как да не привлече вниманието. Оглавяват я Енрике Иглесиас и албумът му Escape. После диско от 70-те, Мадона и ...пак Мадона.

Отново се разнася звън, този път е от входната врата. "А, куриерът дойде, имам пратка за Пловдив."