Афроперуански фантазии с музиката на Сусана Бака
Дивата на афроперуанската музика идва в София на 10 ноември заедно със Серхио Валдеос и Давид Пинто. След изключително успешните й албуми Eco de sombras и Espiritu vivo, които я изведоха на световна сцена, сеньора Сусана издаде един "дъ бест" и след серия от концерти и фестивални участия се стигна до идеята за Travesias, издаден точно преди година. В него майсторски се преплитат вокални партии на Сусана Бака, китарата на даунтаун авангардиста Марк Рибо, афроперуанската полиритмия, поезията на Пабло Неруда и Мануел Скорса и гласът на бразилеца Жилберто Жил. Бака е известна и с усилената си работа за съхраняване и развитие на афроперуанската култура и подобряване на живота на населението от африкански произход в Перу. Още през 1991г. тя и съпругът й Рикардо Перейра предприемат изследователска обиколка из най-бедните райони на Перу, където устно се предава културата на черните перуанци. Като резултат създават центъра за афроперуанска култура "Институто негро континуо". Със Сусана Бака разговаряме дни преди концерта й в София по покана на "Джаз плюс фест". Тя ще изнесе и втори концерт в зала "България" на 11 ноември от 20.00 ч.
----------------------------
Сеньора Сусана, нека да започнем с основания от вас и съпруга ви Рикардо Перейра център за афроперуанска култура "Институто негро континуо"...
- За мен това е много важен проект. "Институто негро континуо", който съвсем наскоро преместихме на около 100 километра от Лима, включва музей, учебен отдел и библиотека с множество свидетелства за присъствието на африканския етнос в Америка през вековете. Има и звукозаписно студио, в което правим записи на млади хора, които имат желание да работят в тази насока - съхраняване и развитие на афроперуанската музика. Попълнихме и колекцията си от музикални инструменти... Защо на 100 километра от Лима? Избрахме мястото в район, където във времената на робството е имало плантации за захарна тръстика и днес там населението до голяма степен е афроперуанско, там живеят много афроандинос. В селото, в което пренесохме центъра, живеят деца и младежи, които пеят и са горди, че са черни и че имат своя собствена уникална култура. Ето така трябва да живеем. По-рано беше много трудно младежи от афроперуански произход да се отъждествяват със своята история, защото тя беше една заглушавана и премълчавана. Работим за опазването на културата на афроперуанците, но и за подобряване на условията на живот - приготвяне на безплатна храна за децата, изграждане на канализация... Защото там животът наистина е много труден, хората са крайно бедни и са изцяло забравени от нашите политици.
В афроперуанската музика полиритмията е водеща, но специално във вашите песни често на преден план излизат някои прекрасни, чисто мелодични структури за глас и лъкови струнни инструменти.
- Когато лъковите инструменти са пренесени в Латинска Америка от европейците, африканското население там първо ги усвоява - и в Куба, и в Перу, и навсякъде из континента... Знаете, имало е тежки времена, когато африканците в Новия свят не са можели свободно да изразяват себе си, когато ударните инструменти, барабаните, са били забранявани - и така в Перу афроандинос са открили цигулката като средство за изразяване на вътрешния им свят първоначално по време на коледните празненства, а впоследствие и на всякакви други празници... И така се е родило едно ново народно творчество.
Но ако погледнем исторически на нещата, цигулката в протовариант винаги е съществувала и в Африка. Кралят на блуса в Мали Али Фарка Туре припомни през последните две десетилетия на света как звучи инструментът ниярка (традиционен за Западна Африка еднострунен лъков инструмент - б.а.).
- Да, да, точно така, разбира се - този малък лъков инструмент с една-единствена струна. И в Сенегал имат подобни - понякога с две струни. Което доказва, че музиката винаги е пътувала много повече, отколкото хората.
Разкажете ни за албума Travesias, който ще бъде представен и на концерта ви в София на 10 ноември.
- Travesias е пътуване през множество светове и култури, в което се опитвам да уловя и гледните точки на много други музиканти, с които съм работила - една от песните е дует с Жилберто Жил например. Албумът е нещо като пътуване през световете на тези музиканти, които съм срещала в различни точки на света по различни фестивали и с които споделяме едни и същи усещания за света, за музиката. И в това е и смисълът на цялата идея, на пътуванията, на срещите - да извървиш пътя от едно място на друго, да стигнеш на нови места.
Да завършим с поезията във вашите песни - тази на Пабло Неруда, на Мануел Скорса, вашата собствена.
- Поезията е много, много важна в моята музика и в Travesias има много поезия. Думите за мен са много важни, защото те са комуникацията между нас и другите и притежават огромна сила и въздействие дори когато родният ти език е различен от този на публиката.