Френският режисьор Патрис Льоконт, първият гост на 21-ото издание Киномания 2007, е от дружелюбните кинаджии, които създават и обичат да разказват. "Ние зрителите, защото и аз съм зрител, смее се той, сме като децата - харесваме хубавите истории". Каква е последната, питам го аз? "В нашата епоха всичко е забързано. За да имаш приятели, да проявиш интерес към другите хора, трябва да разполагаш с време. Днес се общува страшно много с целия свят: по телефона, чрез интернет, но виртуално, всъщност се затваряме. Застанали пред компютъра, не виждаме този, който стои в стаята. Няма го чисто човешкото - да прегърнеш някого".

Всъщност, подобна е темата на филма "Моят най-добър приятел" и естествената ми провокация - а Вие имате ли такъв? "Нямам, много е странно.", замисля се режисьорът. "Дълго време имах един, живеехме наблизо, пишехме заедно сценарии, жена му монтираше всички мои филми. Но се разделиха, отиде да живее другаде и се изгубихме. Продължих да работя с бившата му съпруга. Странно, докато бяха заедно той беше най-добрият ми приятел, след като си замина тя стана моя приятелка. Любопитна история". Животът обаче е пъстър и често опровергаващ.

Това вече е третият филм на Льоконт с актьора Даниел Отьой (Франсоа) ("Момичето на моста", "Вдовицата на Свети Петър"). Пътищата им се сближават постепенно, докато стигнат се разбират и без думи. "Предложи ми каквото пожелаеш, ще го приема, дори няма да чета сценария", такова е доверието на изпълнителя. Като на филм пък, пред очите на режисьора, се изгражда приятелството между случайно събраните от него актьори Даниел Отьой и Дани Буун (Брюно) в тяхната житейска история - единият е кум, другият е кръстникът на детето му. Затова, както на журито в Кан, единственият важен параметър за Патрис е собственото му удоволствие. "Никога не съм си позволявал да имам чисто интелектуално отношение към филмите. - казва той. - Към киното, живописта, литературата то по-скоро е емоционално-сантиментално. Обичам творбите със сърцето, а не с мозъка си. Предпочитам да гласувам доверие на своята интуиция, отколкото на културата".

Как се измисля заглавие? Изборът на заглавие е нещо много важно. Ако то просто не се наложи от само себе си или не го намерим веднага, почват неприятностите. Предпочитам заглавия, които приличат на имената на живописни платна. Когато един импресионист реши да рисува жена си с червена шапка, той нарича картината "Жената с червената шапка". Заглавията, които предпочитам, са "Момичето на моста", "Мъжът от влака" или "Най-добрият ми приятел".

Особено място в сърцето на французина заема жанра музикален филм.

"В "Дагора" например тръгна от музиката, тя предшестваше филма и предизвика всичко останало. Един абсолютно обратен подход, тъй като класически, музиката идва след като е създаден сценария. Композиторът е французин, но познаваше София, вече беше идвал няколко пъти. Знаеше много добре певците от Детския радиохор, музикантите от Филхармонията и Оркестъра на радиото, диригента Методи Матакиев. Когато каза на френските продуценти че иска да записва в България, просто му се доверих" - разказа Льоконт. "Вдъхновението, поради произхода си, Етиен Перюшо черпи от Източна Европа. Българските музиканти веднага усетиха тази му особена чувствителност. Почувстваха партитурата. Ако бяхме записвали в Лондон с английски музиканти, просто нямаше да стане толкова величествено. Всичко зависи от вдъхновението, от културните корени и влиянията. А към този си филм, заснет в една по-особена държава като Камбоджа, съм особено пристрастен, защото е отражение на моето поведение и отношение". И една новина "пак с Перюшо имаме дългосрочен проект за друг музикален филм и отново с българско присъствие. Ще има нещо българско в музикалното вдъхновение, в душата".

Французинът смята това да е поантата на неговото творчество (засега си е поставил задача само за още три филма преди официалния финиш), защото не желае да го наричат "стария режисьор". На 12 ноември той прави 60. "Никак не ми е забавно - призна си пред в-к "Дневник". Мисълта че следващия понеделник ставам на…..можех да кажа 40 години, ако не ме бяхте заснели".