Тук става въпрос за класика. Ако човек харесва Артър Кларк, Станислав Лем или Айзък Азимов, значи и историите, които разказва Робърт Енсън Хайнлайн, ще му допаднат. Американският писател не е толкова популярен, колкото Лем или Азимов, но пък е също толкова добър. А времето нищо не е променило.

Защото всеки знае, че няма друга литература, която да остарява толкова бързо, колкото научно-фантастичните романи. Разбира се, има изключения, но изключенията се отнасят само за най-добрите образци в жанра.

Точно с такава книга си имаме работа сега.  Романът "Странник в странна страна" е най-известната книга на Робърт Енсън Хайнлайн. Известна, защото критиците й лепват етикета "скандална" и защото хипи-поколението бързо я припознава. Не, няма славата на "По пътя" или "Дзен или изкуството да се поддържа мотоциклет", но онези, които харесват фантастика, знаят какво означава това.

Хайнлайн пише "Странник в странна страна" през 1962 г. и печели наградата "Хюго" за най-добър роман. Факт е, че след повоче от 40 години, историята още е актуална, романът увлича и няма никакво значение кога е писан.

По всички правила на жанра - и тук историята се развива в неопределеното бъдеще. Героят на Хайнлайн е Майкъл Смит - роден на Марс и отгледан от марсианците. Той е върнат на Земята, където "марсианският" начин на мислене се сблъсква с представите на автора за бъдещето общество.

Това е и рецептата, по която Хайнлайн пише романа – той  залага в него цял куп социални идеи, прекроява света според собствените си разбирания. Затова фентъзито не трябва да се бърка с онова, което обикновено се разбира под фентъзи. Защото тук зад фантастичната история се крият пласове, които си струва да се разровят.