"Омагьосана"

(Enchanted)

Злата кралица Нариса (Сарандън) прогонва красивата принцеса Жизел (Адамс) от нейната прекрасна родина. Така девойката прекрачва от вълшебния, приказен и по уолтдисниевски анимиран свят, за да се озове сред суровата реалност на днешния Манхатан. Шокирана от странната и непозната за нея околна среда, тя се лута из потайностите на Ню Йорк, мечтаейки да се върне там, където я очаква принц Едуард (Марсдън). Но налита на бракоразводния адвокат Робърт (Демпси), който случайно й се притичва на помощ. Безпомощен и очарователен едновременно, той омагьосва омагьосаната принцеса. Сетне идва любовта. И неминуемият избор, който Жизел трябва да направи - тук или там? Като даде отговор на въпроса възможно ли е романтиката да оцелее в съвременния свят.

За такива ми ти чудати работи разказва романтичната комедия "Омагьосана", осъществена от компанията Walt Disney Pictures и режисьора Кевин Лима ("Тарзан", "102 далматинци"). Филм, в който грее цяло актьорско съзвездие, сред което се отличава блясъкът на Сюзан Сарандън...

Петкратно е предлагана за "Оскар" с главни роли. Ала докосва статуетката само веднъж - през 1995 за великолепното си изпълнение в "Осъденият на смърт идва". Останалите четири пъти се задоволява с номинациите - "Атлантик сити" (1981), "Телма и Луиз" (1991), "Лоренцо" (1992) и "Клиентът" (1994).

Родена е в Ню Йорк на 4 октомври 1946 като Сюзан Абигейл Томалин, но израства в Ню Джърси. Семейството й (смес от италианско-сицилианска и ирландско-уелска кръв) е многолюдно - тя е най-голямото от деветте деца. Завършва драматично изкуство във Вашингтонския католически университет и веднага след това се омъжва за актьора Крис Сарандън. През 1979 се развежда с него, но запазва фамилното му име. Първите си стъпки прави пред телевизионните камери (участва и в реклами като лице на "Форд"), сетне разкрива ярката си дарба на Бродуей. Ала най-значимите постижения на актрисата са в киното (и най-многобройните - участвала е в 93 филма). Началото е поставено в Ню Йорк, където след прослушване Сюзан е поканена да изиграе малка роля в съвременната драма "Джо" (1970). Сред ранните й заглавия няма нищо за отбелязване, като изключим италианската комедия "Мортадела" (1971) на Марио Моничели, поставил Сюзан редом със София Лорен!

Затова пък през 80-те критиката я забелязва в няколко творби, които бележат своеобразен връх в нейната кариера. В началото е "Атлантик сити" на именития французин Луи Мал, където нейни партньори са големите Бърт Ланкастър и Мишел Пиколи. Следва "Гладът" (1983) на Тони Скот - кървава вампирска история, в която редом със Сарандън са Катрин Деньов и Дейвид Бауи. Подир няколкото очарователни комедии, поставени от Пол Мазурски, идва "Вещиците от Истуик" (1987) - екранизация по едноименния роман на Джон Ъпдайк, осъществена от австралиеца Джордж Милър (майстора на трилогията "Лудия Макс"). Тук, вдъхновена навярно от колегите си Джак Никълсън, Шер и Мишел Пфайфър, актрисата се изявява с впечатляващо превъплъщение. В "Бул Дърам" (1988) на Рон Шелтън пък тя е младо момиче, запалено по бейзбола и секса. Непрекъснатото влачене след популярен бейзболен отбор я хвърля в обятията на Кевин Костнър. Години по-късно любовта й към спорта я отвежда в Торино, където през 2006 е една от осемте жени, които носят флага с петте кръга по време на церемонията, съпътствала откриването на зимните олимпийски игри!

Но големият удар идва с "Телма и Луиз" на Ридли Скот (брата на споменатия Тони), където Сюзан Сарандън прави роля, близка до тази в "Атлантик сити" - и двете й героини са келнерки. За влизането под кожата на Луиз Сойър актрисата е предложена за "Оскар", но бива изпреварена от Джоди Фостър с "Мълчанието на агнетата". Сетне претворява трогателния образ на борещата се за живота на своето дете майка в "Лоренцо" (отново творба на "кенгуруто" Милър).

В крайна сметка правдата възтържествува и Сарандън докосва хладната повърхност на позлатената статуетка, връчвана всяка година от Американската киноакадемия (твърди се, че държи наградата си в банята). Междувременно одухотворява с присъствието си филми като "Играчът" на Робърт Олтман (играейки себе си), "Клиентът" по Джон Гришъм (донесъл й най-големия хонорар в кариерата - 5 млн. долара) и "Женичките" на австралийката Джилиан Армстронг (една от малкото режисьорки в кариерата на актрисата). С времето Сюзан се променя, става по-задълбочена и сериозна - макар че през 1996 бива избрана от сп. "Пийпъл" за една от 50-те най-красиви жени на света. "Не е трудно да постигнеш успех - споделя с горчивина тя. - Трудно е да си останеш човек."

Сред ролите й, осъществени през новото хилядолетие, няма блестящи за съжаление. Но пък достойни за отбелязване са участията й в "Лунният път" (тук освен актриса тя е и изпълнителна продуцентка), "Ще танцуваме ли?", "Алфи" и "Елизабеттаун", където нейни партньори съответно са "супермените" Дъстин Хофман, Ричард Гиър, Джъд Лоу и Орландо Блум! Ще добавя, че от 1988 тя съжителства с актьора Тим Робинс (от когото има две момчета).

Като всяка истинска личност Сарандън е и бунтарка. Тя си позволява да коментира трезво много от темите табута за Холивуд: политиката ("най-голямата партия в Щатите са онези 50 процента, които не гласуват" - споделя с горчивина тя), насилието (арестувана е нееднократно за участие в масови протести срещу ширещите се негови прояви), детската престъпност (посланик на добра воля е на УНИЦЕФ), СПИН проблемите (специално тези на Хаити) и дори секса. "Първата секссцена, в която се снимах - признава след време актрисата, - беше в "Гладът", където Катрин Деньов и аз се любехме. Нямах никакви задръжки и предубеждения. Е, разбира се, щом се налагаше да спя с жена, беше приятно, че това е красивата Деньов. И двете за първи път участвахме в лесбийска сцена, затова бяхме малко нервни. Но с нея се харесахме и се постарахме да се шегуваме една с друга. След това ми се наложи да снимам любовни сцени с мъже и някои от тях се оказаха далеч, далеч по-трудни."