Може ли някой да обясни какво се случва през последните години в българската поезия? Има ли поколение на 90-те години, кои са неговите "бащи", какво го отличава? На тези въпроси и литературните критици не се наемат да отговорят категорично. Едно, защото всички тези събития не са толкова отделечени от нас и, второ - защото поетите от поколението на 90-те години са хората, които най-активно пишат днес. А това означава, че е трудно да се подредят един до друг така, както мирно седят авторите в учебниците по литература.

Преди дни поетът и литературен критик Пламен Дойнов представи изследването си "Българската поезия в края на ХХ век" - два внушителни тома от над хиляда страници. В тях Дойнов представя тенденции, тематични кръгове и лирически почерци. "Това не е книга на едно приключване. Нито на друго начало", казва той. "Може би това е книга за самото случване на поезията - за писането, четенето, изследването, играенето, преживяването на поезията и литературата през 90-те години на ХХ век", обяснява авторът, който тази година защити докторат по теория и история на литературата, който е в основата на тази книга. Преподава в Нов български университет и е редактор в "Литературен вестник".

Героите в това изследване са Константин Павлов, Николай Кънчев, Иван Теофилов, Миряна Башева, Иван Цанев, Бойко Ламбовски, Георги Господинов, Мирела Иванова , Силвия Чолева и още, и още.

"Първите текстове са написани през лятото на 1992 г., а последните са завършени в края на 2006 г.", казва Дойнов. И добавя: "Днес ми се иска тази книга да не приключва, да остане отворена...." Изследването е включено в поредицата "Нова българска критика" на издателство "Просвета".