Сериозно за криминалетата
"Убийство по български" не е криминален роман. Въпреки че тук става въпрос и за престъпления от страст, има и шпионски истории и класически сюжети ала Агата Кристи. "Убийство по български" е първата българска монография, която гледа на криминалната литература сериозно. Неин автор е Николай Аретов, литературен критик, старши научен сътрудник в Института за литература към БАН, председател на Българското общество за проучване на осемнадесети век, който чете с удоволствие добре разказаните истории на Чандлър и изследва дали българското криминале е на нивото на световните шедьоври.
"Човек трябва да умее да чете по различен начин различните книги, трябва да има различен поглед и да не губи сетивата за жанра." Така отговаря Николай Аретов на въпроса дали криминалетата попадат в графа "сериозна литература".
"В тези романи понякога може да се проследи как са се променяли нравствените ценности на хората през годините, как са се променяли представите за това кое е престъпление и кое не", обяснява Аретов. И разказва как престъпленията в криминалната литература се променят - докато автори като Агата Кристи и Артър Конан Дойл се занимават с изчезнали бижута и наследяване на богати роднини, по-късно се появяват убийствата от страст, а още по-късно и конспирациите и похищенията на строго секретни планове. "По време на социалистическия реализъм на мода излизат диверсантите, които готвят саботажи", допълва той.
Николай Аретов се колебае дали българските криминални романи са на висота. Казва, че преди известно време си е мислел, че не са. Сега смята, че излизат хубави книги, които заслужават внимание. И изброява автори като Мария Станкова, Марин Дамянов, Донка Петрунова, Фани Цуракова, Кристин Димитрова, Палми Ранчев...
Никой не иска да напише просто криминален роман според него. "Всеки иска да напише "Престъпление и наказание". Понякога в книгите се появяват цели страници описания за това кое е добро и кое не, а това обикновено не е по моя вкус. А понякога се появяват и слаби романи, които дават надежда", казва литературният изследовател.
Иначе още има надежда, че един ден ще се появи хубав български криминален роман за 30-те години на ХХ век в стила на Агата Кристи, който ще се хареса на една част от публиката, включително и на него.
Един ден Николай Аретов може и да се опита сам да напише криминален роман. Да, бих опитал, казва той. След това изследване в обем от близо четиристотин страници, изглежда, че има рецептата как се пишат криминални истории.