Четири саксии с искрящозелена силиконова трева са първото нещо, което грабва окото в офиса на Венцислав Танчев. Ако не го познавате, могат да минат и за декоративен акцент. Тук обаче тревата е знак. Това, че е силиконова, е друг знак. В края на есента една от компаниите му - "Хотел инвестмънт", откри първия зелен хотел във Варна - "Модус", който бе определен и за "Сграда на годината" за 2007 г. в категорията "Градски хотели". В "Модус" са използвани само енергоспестяващи решения за осветление и климатизация, водата се загрява със слънчеви колектори, в офисите му или за опаковка на аксесоарите се използва 100% рециклирана хартия, химикалите за почистване на стаите са сведени до минимум, а козметиката, която ще откриете в банята, е само от натурални продукти. С една дума - зелено.

Разказът за персоналната история на успеха му започва с думите: "За съжаление учебните заведения, които съм завършил, винаги бяха много близо до мястото, където винаги съм живял - вече не така тихата варненска улица "Стефан Караджа". Това удобство на практика ме лиши от студентския живот, който моите съученици имаха в София". Два семестъра следва медицина, защото родителите му, завършили туризъм във варненския Институт за народно стопанство (ВИНС), сметнали, че той трябва да се занимавам с нещо по-сериозно. "Така, увлечен от книгите на Кронин, реших, че трябва да спасявам света като лекар. Ако не на целия свят, то поне на част от него обаче успях да помогна, като не станах лекар. Не се чувствах в свои води", шегува се сериозно Танчев. В крайна сметка завършва международен туризъм, през лятото работи като екскурзовод, а по-късно и като представител на няколко германски туристически компании.

Разказва, че след приватизацията на дружеството през 2000 г. започнал на практика от нулата. "Създадох агенцията "Сънтурс" с един-единствен служител, казва той. Първата година основен наш партньор беше чешкият "Чедок". Големите немски туроператори вече имаха собствени агенции и така аз успях да убедя партньорите си, че имат нужда от агент, който да представлява техните интереси в България и да увеличи обема на бизнеса им. Сега, осем години по-късно, би трябвало да съм се оказал прав, тъй като обслужваме над 17 000 туристи на "Чедок" годишно, докато през първия сезон бяха едва 1460." И още една промяна - "Сънтурс" вече има около 40 постоянни служители и още толкова сезонни. "Агенцията е наша собственост. Пред нас са единствено компаниите, които представляват големите немски концерни ТУИ, "Некерман" и ИТС. За разлика от тях ние сме независими, казва Танчев и слага акцент на последната дума. Представляваме интересите на 15 водещи европейски туроператора от 12 страни, но не сме зависими от тях. Агенцията е наша." Какво означава множественото число? "И в трите компании, които управлявам, съм мажоритарен собственик, обяснява Танчев. Успехът обаче винаги е резултат от колективни усилия." Третата от компаниите, за които говори, е "Иммобил", за строително предприемачество. Последната любов е "Модус", към който разговорът се връща при първата възможност. "Радвам се, защото ни забелязаха, казва Венцислав Танчев. Хотелът е правен с много любов, без да е бил водещ комерсиалният момент. А това сигурно личи. Ако съм търсил бърза възвращаемост, нямаше да направя градски хотел, а апартаменти или офиси, каквото е в момента търсенето. В последните години за мен водещ е не стимулът да правиш пари, а начинът, по който ги харчиш. Радва ме и това, че хотелът е забелязан от хора, които ми импонират, че го харесват хора, каквито аз харесвам. Целта ни беше да направим един по-различен хотел с внимание към детайла. И смятам, че успяхме! А когато човек постигне една цел, трябва да не се отпуска, а да си поставя следващата. В случая това е подобен, по-амбициозен проект, но вече в София."

Другото хоби на Танчев е бягането. При това на дълги разстояния. "Това ме поддържа във форма, но и ми дава възможност да остана сам със себе си и да мисля свободно, казва той. Това е единственото време, в което оставаш сам със себе си и можеш да родиш някоя добра идея. В офиса трудно се получава! През зимата работният ми ден тук, в офиса, не е повече от 4-5 часа. В същото време обаче дори само за два часа или дори за 15 минути човек може да свърши нещо по-ефективно, а резултатът да е по-рационален. Важното е да можеш да се освободиш от техническите задачи, да делегираш права на хората, които се справят с тях по-добре от теб." Така Танчев обяснява отново мотива, с който отделя време на бягането. "Имам зад гърба си осем маратона, разказва той. Бягал съм в Хамбург, Берлин и Прага. По традиция в края на април бягам в Хамбург, а в края на септември - в Берлин. Маратонът там е в петицата на най-големите в света.

Страстта към бягането идва случайно. Открил, че може да го прави и че му доставя удоволствие едва на 35 години. "В училище най-слабите ми предмети бяха пеене и физическо възпитание. Дори ме молеха изобщо да не пея в час. А в казармата ми бяха разрешили официално само да си отварям устата. По физическо имах тройка и оценката ми беше коригирана по личното настояване на директора на гимназията на 5. Сега вече се надявам, че това няма да стане причина за анулирането на дипломата ми, шегува се Танчев. В противен случай заради тогавашната система на образуване на бала най-вероятно щях да имам проблеми с кандидатстването си във висше учебно заведение."

Мечтата му е да бяга на маратона в Ню Йорк. Амбицията - да получи достъп до старта, показвайки добро време. "Не бих бягал там на всяка цена. За да се класирам и на 41 години, трябва да запазя времето, за което вземам маратонската дистанция - 3 ч. и 20 минути. Иначе мога да бягам като участник в туристическа група или ако кандидатствам и бъда отхвърлен пет поредни пъти. Има и вариант с томбола като тази за зелена карта. Но това са служебни класации, които не ме привличат." Прави и друго признание: "За съжаление чета много по-малко книги, отколкото преди 20 години, когато ухажвах жена си. Един от начините да си направим взаимно впечатление тогава беше да се хвалим кой е прочел повече неща на Кафка или Херман Хесе. Сега чета повече списания и вестници!"

У нас най-честото оправдание за това, че сме свъсени, мрачни и нелюбезни, е бедността. Средният доход в Тайланд или Индонезия обаче е доста по-нисък от нашия, но това не пречи на хората там да излъчват достойнство, да бъдат усмихнати и мили... Липсата на пари не е оправдание, не е и единствената причина за липсата на щастие. Парите нямат нищо общо с това."