Едно от очакваните с най-много интерес събития в Новогодишния музикален фестивал в НДК е спектакълът "Атила" на 9 януари. Режисьорът Павел Герджиков ще трябва да защити отличието "Кристална лира" за постановъчен екип, пренасяйки представлението от варненска сцена в голямата зала на софийския дворец. А за операта на Верди, която има славата на истинско изпитание за изпълнителите, певците се шегуват, че това си е "душевадно пеене - високо, ниско, високо, ниско, с много наситени звуци. Написано така, че ако не знаеш как да си водиш гласа, умираш прав, оставаш без глас."

Гласовете на баса Юлиан Константинов, на баритона Нико Исаков и сопраното Линка Стоянова са добре известни. За Калуди Калудов пък трудната "Атила" беше бляскавото начало на неговата международна кариера.

Форесто е първата роля, която е изработил фраза по фраза с музикалната педагожка Златина Гяурова. С тази подготовка се явява на импровизирано прослушване във Виена, харесват го, но все отлагат поканата. Само след 4 месеца обаче, както разказва певецът: "Започнаха да ме търсят под дърво и камък да спася спектакли на "Атила", понеже не можеха да намерят никакъв тенор. След година спасявах и във Венеция." Дебютът му носи големия успех. Четири-пет години е постоянен изпълнител на ролята във Виена. Във Флоренция се случило, че титулярят се е преуморил и на генералната репетиция пял Калуди, а тя се превърнала в нещо като премиера - телевизионният канал "Рай уно" директно излъчил спектакъла. След това дошли договори с театър "Масимо", Палермо: шест представления на "Бътерфлай", четири на "Дон Карлос", а после и "Сицилианска вечерня".

Във Венеция и Флоренция Калуди Калудов пее заедно с Юлиан Константинов. На първата репетиция, когато оркестрантите любопитно се обръщали да видят кой е този чуден глас, диригентът Марчело Виоти се похвалил: "Аз го доведох, аз го доведох."

Калудов е участвал в грандиозни постановки на "Атила" като тази в "Ла Скала", но смята, че и първата българска отпреди 25 години - на Софийската опера с дебют на диригента Владимир Гяуров, е била много хубава. Дали ще стане по-чест гост на Софийската опера? "Не намирам, че София е еталон на българското оперно изкуство. Софийската опера е имала златна ера с големи певци, ерата на българските баси Стефан Еленков, Димитър Петков, Гяуров, Гюзелев или на Кабаиванска, Синтова, Валери Попова, Стефка Минева, Румяна Барева, Стефка Евстатиева. На много от тях съм дишал атмосферата, партнирал съм и са ме изградили като артист. Сега българският солист е игнориран или експлоатиран в името на интересите на директорите. Не че всички са такива, но практиката, донесена и наложена от последния - Борислав Иванов, за мен е пагубна."

Според Калудов има много солисти, но те не излизат често на сцената. Програмата е толкова намалена, че е кощунство да се говори за ниво. Не разбирам защо никой не може да се изрепчи и да каже: "Бе, хора, забележете, нашата култура отива по дяволите." Защо говорим поотделно, а не седнем заедно да кажем какво мислим, продължава певецът. Ето Юлиан Константинов, човек с достойнство, не стъпва в Софийската опера. Нико Исаков - божествен баритон, Орлин Анастасов със световна кариера, също не пеят. Може ли така да разхищаваме таланти? - пита той. "Мечтаех да пея с Владимир Стоянов, добре че се срещнахме в Сантяго де Чили, беше изключително щастие. Не може да се игнорират хора, лице на българското вокално майсторство. Надявам се на светлина в тунела." - завършва Калудов.