За неотглеждането на коя храна пруският крал Фридрих Велики наказвал със смърт? Цветчетата на коe растение Мария Антоанета прави модни? Каква тайна разкриват конкистадорите за инките?

Отговор: картоф

ООН обяви 2008 за Година на картофа. Изборът е направен, за да "насочи общественото внимание към значимостта на картофите като храна". Сред събитията са конференцията през март в Куско "Науката за картофите за бедните: предизвикателства за новото хилядолетие" и "Шествието на картофа" - просветителска процесия, която ще започне следващия месец и ще обиколи големите европейските столици. На нея ще се разказват и припомнят разни неща: че днес с изключение на Антарктика няма местенце в света, където тази неугледна грудка да не се отглежда и яде, че в едни много далечни времена тя била малък, безформен и горчив корен и благодарение на вековната естествена селекция и изкуствени кръстосвания днес има десетки видове, или как през 1537 г. първите европейци, попаднали в земите, които днес се намират в Колумбия, ги описали като "трюфели с деликатен и приятен вкус", как протестантите в Шотландия и Северна Ирландия в началото не ги отглеждали, защото не били споменати в Библията, но пък ирландците католици правели това, като от време на време поръсвали земите си със светена вода.

Започват в Перу, където хората си ги готвели добре, но по-интересни стават с премеждията в Европа. "Златото на инките" пристига в Европа през 1580. Опитът на сър Уолтър Рали да представи картофа на Британия претърпял пълен крах. Кралският готвач просто изхвърлил грудките и сварил набързо листата им и така изпотровил двора.

Два века по-късно Фридрих Велики съзрял потенциала на картофа да нахрани гладуващото население и издал смъртна присъда за всеки, който не го отглежда. Във Франция Мария Антоанета привидяла картофените цветчетата като моден аксесоар за деколтета и кокове, но това вдъхновило съпруга й - Луи Шестнайсети - да ги превърне в кулинарен аксесоар. За да го разпространи масово, направил картофена плантация, оградена от окопи, около която патрулирала стража. Само че тя била само за камуфлаж. Той знаел, че водени от любопитството си, селяните ще се промъкнат и ще откраднат някой и друг картоф и ще го посадят в градината си. Оказал се прав, което не му спестило революцията, но пък след нея за известно време градините на Тюйлери били превърнати в картофени полета. После дошъл редът и на плеядата френски ястия с участието на картофа, получили общото название parmentier. На други места като Ирландия станали толкова зависими от картофите, че след болест по реколтата през 1840-те настъпил трагично прочутият картофен глад, при който милиони умират.

Десет години по-късно идва повратна точка за картофената история от друг порядък. Тя влиза и в световната гастрономия: през 1853 г. железопътният магнат Корнелиус Вандербилт посетил за вечеря ресторант в Саратога Спрингс. Върнал порцията си варени картофи, защото били воднисти и клисави за вкуса му. Изнервеният и паникьосал се готвач направил втори опит: нарязал на тънки ивици два картофа, пуснал ги във врящо олио, поръсил ги само със сол и ги върнал - златисти и хрупкави. Така пържените картофки се явили на бял свят.

В света това е вездесъща и разпадаща се на стотици рецепти тема. За едни истината е в картофеното пюре, приготвено вкъщи и превърнало се в бледо кадифе от прясното мляко и парченце хубаво масло, за други няма конкурент на пържените картофи, за трети опеченият на въглища цял картоф, цепнат по средата после и украсен с топка сметана, изчерпва всеки рецептурник. За скиорите из Алпите няма друга храна на света освен прочутите рьости - швейцарски специалитет - нарязани на най-тънки ивици изпържени картофки.

Истината е, че картофът дава възхитителни резултати, стига да е сготвен както трябва и когато трябва. Освен това не е истина, че е скучен. Малка обиколка по света доказва това: causa rellena е предястието, приготвено от гъсто картофено пюре с лимон, в което се загръщат риба тон или пиле, чушки, домати, или маслини от Перу, patatas bravas - яростно лютивите картофи, любими на студентите, супата вишисоаз или ньоките в Италия.

Да не забравяме и по-ексцентрични употреби като за сладкиши - картофен ябълков пай (тесто от картофи, в средата ябълкова смес), а какво да говорим за финландския Imellettyperunasoselaatikka - ястие, при което нишестето в картофа се разпада до захари - нещо, което отнема много часове.

Иначе това, което наричаме компир, има разни много поетични наименования: крал Едуард, Червеният крал, Златното чудо, Величествен, Херцогът на Йорк, Дезире, Никола.

Ако погледнем предишни години на ООН, нищо добро. Изминалата беше годината на делфините и през август китайските речни делфини бяха обявени за изчезнал вид. 2001 беше година на диалога между цивилизациите, а тогава беше и 11 септември. Още по-назад, 1994 е годината на спорта и олимпийските идеали, а в Солт лейк сити се разкриха едни от най-големите скандали, свързани с корупция в спорта.

Kartoffelpuffer - хрупкави картофени палачинки

Настъргани картофи със сладко от ябълки или с кисело мляко с чесън, grilled bockwurst. Две разбити яйца, 4 средноголеми картофа, настъргани на най-едрото, четвърт чаша брашно, четвърт чаша настъган на едро лук, лъжичка сол, половин лъжичка черен пипер, четвърт чаша олио.

Смесвате яйцата, брашното, лука, солта и пипера добре. Преди това оставяте настърганите картофи да се изцедят - колкото по-малко течност остане в тях - толкова по-добре. Ако се наложи, ги изцедете с ръцете си - най-сигурното. Накрая прибавяте и тях.

Загрявате на средна температура олиото в тиган. Измерете четвърт чаша от получилото се тесто, изсипете го в тигана, като с помощта на дървена лъжица го оформяте като плоско кръгче. Пържи се между 4 минути от едната страна и 3 от другата. Важно е да ви харесат на цвят. Така и с останалото тесто. Оставете ги върху кухненска хартия да се отцедят и поднасяте веднага.