За първи път през миналата година си взима отпуска през лятото. И то два пъти. Първо отива на море и после на круиз. Несрещано досега изключение от обичайната лятна картина, когато работата е безкрайно много. През лятото пристигат всички туристи, за които той е отговорен, и трябва да следи всичко да се случва, както е предвидено. От няколко години ги посреща дори с бутилка минерална вода на летището.

Като стане дума за туризъм, една от първите асоциации е българско Черноморие. И какво друго? Германски туристи, многобройни чартъри на летищата във Варна и Бургас, големи туроператори, ТУИ, Валентин Йосифов. Това е човекът, който преди малко по-малко от 40 години за първи път свързва живота си с един от най-големите туроператори на международно ниво, обслужващи милиони туристи всяка година. Започнал като редови представител на ТУИ в България, Йосифов сега е партньор в компанията, съдружник и една от най-значимите фигури в българския туризъм. Той заедно с още няколко колеги от другите туроператори може да предвиди и опише как ще се развива летният сезон още от началото на годината. Защото всяка година организира почивката на стотици хиляди чужденци и българи, а като ги изпрати обратно, може вече да помисли и за своята.

Макар че "почивка" и "Йосифов" са две понятия, които сякаш не са от една и съща езикова група. Той е на близо 60 години, а същевременно с енергията на младеж работи, управлява голяма компания, общува с хората, грижи се за семейството си, заема активна позиция по професионалните проблеми, забавлява се, критикува, смее се (има хубаво чувство за хумор), ловува и обикаля света (през зимата).

Най-много енергия влага в работата. По самоопределение и по мнението на хората около него той е работохолих. Хваща се на работа още на 13, всяко лято си изкарва пари, за да се издържа. На пътя между гимназията и университета решава да не кандидатства в най-модерната тогава специалност - външна търговия. "Не ми се учеше външна търговия, защото не ми се ставаше началник на склад." Кандидатства икономика на туризма с немски език и е един от двамата приети немски говорещи в тази специалност.

Още в първи курс си намира работа като общ работник в безмитния магазин на летището във Варна. Малко след това обаче стават промени и го избират за управител на обекта. Така на 20 ненавършени години, избран от петимата си колеги единодушно, Йосифов става отговорник на магазин. И като във филм с щастлив сюжет

"Бракът" му с ТУИ започва с малки сътресения. Докато работи в безмитния магазин, често обслужва главния представител на ТУИ и се запознава с него. Още същата есен германецът го кани за представител на туроператора. Впечатлил го с това, че работи денонощно и че говори много добре немски език (завършил е немска гимназия с отличен успех).

До 70-а година представителите на ТУИ са се назначавали направо от Германия. Точно преди Йосифов да започне работа обаче, нещата се променят и "Балкантурист" като партньор на международната компания в България решава, че назначенията ще минават през него. Изниква и друга пречка. Оказва се, че човекът, който предлага работа на Йосифов, е получил забрана да влиза в България заради клевети. Въпреки това новият отговорник на представителите се застъпва за хората, избрани от предшественика му, и настоява те да бъдат назначени. Така Йосифов влиза в системата на ТУИ.

Почти целият професионален (а и личен) живот на Йосифов е свързан с този туроператор. Започва като обикновен представител, който има отговорността да посреща туристите и да се грижи за удобството им по време на почивката. Само след няколко години го обявяват за един от десетте най-добри представители на ТУИ в световен мащаб, което само по себе си е гордо професионално постижение. Това се случва през 1975 г. и се повтаря и на следващата година.

Вместо да получи награда обаче, една рядка за времето постъпка го лишава от бонуса за целия труд и замалко да го остави без работа. Обявен за един от най-добрите представители, със свой колега сяда и написва писмо до Германия. В него се оплаква от "Балкантурист", че ги потискал. Последвали сериозни неприятности. "Спаси ни това, че наистина бяхме добри и от ТУИ не искаха да се лишат от нас. Но така ни сапунисаха, че и днес го помня."

Самокритично казва за себе си, че има склонността да реагира прибързано и да не си мълчи. Това според него му носи немалко ядове в живота. "Не умея или по-скоро не прилагам броенето до десет."

И до ден днешен реагира остро на ситуациите, които са очевидно несправедливи или го дразнят. Не приема простотията, липсата на интелигентност и невъзпитано поведение. Затова и не се смущава да назовава проблемите в туризма с ясните им имена. А и не само в туризма. Казва нещата в очите.

Така например за хората във Варна, където живее от студентските си години, а и за хората на морето по принцип, отбелязва, че са свикнали да печелят бързи и лесни пари. "Така са се научили още от комунистическо време. Всички имаха апартаменти с по четири стаи, три от тях с по три легла даваха под наем. По 10 лв. на легло получаваха по 90 лв. на вечер. Сто дни в годината, това са 9 хил. лв." С присъщото си чувство за хумор вмята, че "хората на морето стават само за едно нещо - да дават квартири на чужденци". Но пък им признава, че са по-комбинативни и вървят в крак с икономиката.

Сравнявайки туристите тогава и сега, според Йосифов те са едни и същи. Както преди промените, така и в модерните времена, от Германия идват предимно хората, които са от средното и малко под средното ниво, противно на това, което се твърди.

Разликата е и в това, че в края на 60-те и началото на 70-те години туризмът е бил по-романтичен. Тогава стремежът на туроператорите и на хотелиерите е бил да обслужат клиента на всяка цена и да му предоставят всичко, от което има нужда. Затова се правят специални вечерни събития, анимации, спортни занимания - само с фокус върху туриста. Сега, казва, туризмът се индустриализира, но това идва от интересите на туристите.

Именно с работата му е свързана и една от най-големите му гордости в живота. Абсолютно се гордея с това, че успях

Йосифов и германците създават "ТУИ България" през 1994 г. след две години на преговори. Дотогава той е редови представител. Това е все едно служител в обикновена фирма да отиде при собственика, да му покаже бизнес план и да му предложи да станат съдружници. Изпитва удовлетворение, когато говори за постигнатото от него. В момента ръководи дружество, което се смята за една от най-успешните агенции на ТУИ в целия свят по икономически резултати. Компанията е сочена като агенцията мостра на ТУИ по света и затова "показателите ни са завист за всички останали". Въпреки това сравнение Йосифов казва, че не обича да гледа в чинията на конкуренцията. "Тя оживява бизнеса и аз се старая винаги да бъда едни гърди напред."

Целта му е да диктува модата в българския туризъм и до голяма степен успява. "Този, който прави модата, той печели големите пари. Всички останали са имитатори." Предприемчивостта може да бъде и в най-малките неща, като това да посрещнеш гостите си с бутилка минерална вода на летището до това да ги заведеш на интересна екскурзия.

Сравнявайки работата преди и сега, Йосифов вижда романтика в миналото, но е изцяло в настоящето. Преди е трябвало да се грижи туристите да са доволни. Сега отговорността е в пъти по-голяма и той трябва да се грижи за това туристите да имат всички предпоставки за доброто обслужване. И с маниера на енергичен младеж казва: "Носенето на повече отговорност не ме товари, напротив - амбицира ме и ми носи удоволствие."

А ето и как изглежда отговорността в числа. През 1975 г. ТУИ е довел в България 55 хил. германски туристи. В най-добрите години за германския туризъм - от 2002 до 2005 г., същата компания води 200 хил. туристи. Това е малко по-малко от общия брой на германските туристи тогава, които са някъде около 500 хил.

разбира се, е семейството. От близо 27 години живее с Румяна, която му е втора съпруга. Първият брак започва рано и като повечето ранни бракове приключва рано. От него обаче има син - Мартин.

Когато се женят, Йосифов довежда в новото семейство Мартин, а съпругата му - своята дъщеря Мая. Нямат общо дете. Обсъждайки темата, са си казвали: "Твоето и моето ще бият нашето."

Бащата с гордост разказва за развитието и успехите и на двамата. Мартин завършва икономика в Германия и работи първо в ТУИ в Хановер. Избрал си е отдела за стратегическо планиране на маркетинга. Причината - разбрал, че никой от този отдел не познавал баща му. Остава няколко години в компанията, след което напуска. След още малко работа в Германия през 2004 г. решава да си дойде с мотива "В момента парите се правят в България". Сега има собствен бизнес с недвижими имоти.

Мая му става дъщеря на 4 години. Завършва маркетинг и след това работи в ТУИ. Сега е отговарящ мениджър организатор екскурзии за региона. От Мая Йосифов има внук, който носи неговото име. "Все пак не съм й роден баща, а тя го кръсти на мен", казва с гордост големият Валентин.

Освен че през миналата година за първи път си взима отпуска през лятото, му се случва и нещо друго необичайно и запомнящо се. Румяна се сеща, че нямат църковен брак, и двамата решават да се венчаят. Обаждат се на още три приятелски семейства и на 7.7.2007 г. всички се женят в църква. Едното от семействата има имение в Еленския Балкан, където са направили и малка църква. Тя е изографисана от един от най-близките приятели на Йосифов - художникът Георги Лечев, който също е сред женещите се и кумува на Йосифов. Така след 26-годишен граждански брак Йосифови се вричат и пред Господ, а на 1 януари тази година са занесли варена кокошка на кумовете си. "Беше истински вълнуващо, много красиво и запомнящо се", казва младоженецът.

Покрай тази история разказва и за живота си извън работата. Макар и необичайно за човек, който ръководи голям бизнес, Йосифов намира свободно време за приятелите си, на които много държи. Обича да пуши пури, но в никакъв случай не сам. Често пъти, когато се среща с приятели, взима по повече пури, защото иска да се наслади на удоволствието с тях. Запален почитател е на изкуството и не се разделя с него. "Самият аз не мога да нарисувам и едно човече, но съм горещ поклонник на изобразителното изкуство." Колекционира картини, без да робува на имена. Събира това, което му харесва и което го впечатлява. От българските художници най-много цени картините на своя близък приятел Георги Лечев, но има творби и на други български имена в изкуството. Възхищава се на Марк Шагал, харесва импресионистите, Кандински и има особено отношение към Миро.

Не може да пее. Ако запее насред София, ще предизвика катастрофа, казва сам за себе си. Но за сметка на това е страстен почитател на музиката. Харесва класическа музика и рок.

В свободното си време намира място и за лов. Чрез лова се чувства близо до природата. Не е особено пристрастен, не е и най-успешният ловец, но му харесва. Обича птичия лов. Никак не обича свинския лов. На няколко пъти с оптиката си е хващал елени и кошути, но не е могъл да стреля по тях.

Новото хоби през последните десет години е през зимата да ходи по топлите места с Румяна. Почивката за него е да има време за съпругата си, да чете и много да се разхожда. The art of doing nothing.

От шест-седем години са пристрастени към круизните пътувания. Определя ги като нещо изключително интересно. За разлика от автобусните пътувания не трябва всяка вечер да си разопакова багажа и да мислиш колко ще се натовари. "На кораба влизаш в стаята си и той ти пренася стаята където искаш."