Току-що завършихме монтажа на филма и сега идва ред на постпродукционните процеси: музика, звуков дизайн, компютърна 3D анимация. Имаме още работа по задкадровия глас на главния герой. Гласът зад кадър е драматургически ключов и е типично ноарен жанров похват. Само по звука ще има около три месеца интензивна работа в "БГ арт студио". Надявам се да постигнем интересен резултат във взаимодействието между звуковата среда, задкадровия глас, музиката и диалога. Композиторът Калин Николов вече е доста напреднал в работата по саундтрака. Предстои и 3D анимация в студиото на "Мирамар филм". Там в някои кадри на филма ще бъдат "възстановени" обемно част от софийските екстериори, които вече липсват от картата на София и нямаше как да заснемем - мавзолеят например. Обработката на картината ще бъде осъществена в лабораториите на "Кодак" в Бояна.

Направихме два варианта на монтажа: първият - час и петдесет и пет минути, вторият - час и тридесет минути. Всъщност това са два концептуално различни филма, направени от един и същ заснет материал. Първият обаче беше твърде наративен - плавна версия, с меки връзки и психологически дължини, вторият е много по-радикален, редуциран, с много остър монтаж, леко пънк вариант, ако мога така да го нарека. Разбира се, спрях се на втория, което обаче стана за сметка на доста от най-красивите кадри, които отпаднаха. Неизбежно настъпва момент, в който режисьорът трябва да се сбогува с някои любими сцени и кадри в името на един по-добър цялостен вариант. В този момент трябва да изгубиш всякаква сантименталност и смело да движиш скалпела. На 12 януари финализирахме монтажа.

Изобщо нямам намерение да го разказвам, преди да излезе. Това е криминален филм и загадката на историята, която разказваме, е хубаво да си остане неразгадана колкото може по-дълго. Ще кажа само, че думата дзифт е влязла в българския език от арабски през турски и означава черна смола. Всъщност това е нещо като пречистен асфалт, който през 60-те и 70-те години се е използвал от кварталните тарикати вместо дъвка. Е, героите на нашия филм са от градската фауна на София от 60-те. Главно от района на Коньовица, Ючбунар и Банишора. Действието има много реминисценции към преддеветосептемврийската епоха, а е съпроводено и с множество визуални халюцинации на главния герой, който излиза от затвора в епоха, която познава само от вестниците и книгите в затворническата библиотека.

Обикновено преди да тръгнат по екраните и да влязат в разпространение в собствената си страна, филмите от страни с малки кинематографии биват представяни на кинофестивали, ако успеят да попаднат в селекцията им. Ще опитаме да направим това и с "Дзифт" и след като бъде представен на някой международен фестивал, ще пристъпим към разпространението му в България. Най-реалистично е филмът да тръгне по българските екрани през есента.

За мен беше много важно да приключа с филма и да се отърся емоционално от него. По принцип, когато правя нещо, съм изцяло въвлечен в него и всякакви странични дела ме разконцентрират. Почти цяла година правих "Дзифт" и нямах възможност да се занимавам с нищо друго. Последната ми театрална премиера беше преди единайсет месеца - "Старицата от Калкута" в Театър 199. След като завърших монтажно филма, започвам нов театрален проект.

Пиесата е "Валентинов ден" на Иван Вирипаев, театърът е "Зад канала", а актьорите - Жорета Николова, Светлана Янчева и Валентин Ганев. Харесвам Вирипаев, защото е от онези руски драматурзи, които имат много чувствителен начин на писане, който обаче е облечен в много съвременна словесна форма и е далеч от сантименталното опиянение пред дълбините на руската душа. Действието се развива през 2012 г., но чрез емоционалната си памет героите често се връщат в двайсети век. Всъщност, както и заглавието подсказва, това е пиеса за любовта и времето. Мотото, с което тя започва, е от един източен философ и гласи: Не се опитвайте да обясните времето по логически начин, времето като такова не съществува. Има само две неща: любов и любов.

- На 13 и 14 март. Така че ще имам театрална премиера още преди кинопремиерата...