Едно българско юпи сигурно би трябвало да изглежда така: възраст под 30 години, елегантен костюм, поглед в монитора с цените на акциите, кратък отговор по телефона, защото времето не чака. Така изглежда и Илиян Скарлатов, когато е в офиса си. Днес мястото е друго, няма да говорим за капиталовия пазар, а за какво ли не - Гърция, морето, пътуването, спорта, по-младите му години, ако такова нещо може да се каже за 27-годишен човек.

Ако следите Българската фондова борса, със сигурност знаете кой е - директор на отдел "Капиталови пазари" в инвестиционния посредник "София интернешънъл секюритис", но ако посещавате photo-forum.net - и там може да сте го виждали като модел за снимките на негов приятел фотограф.

Колкото и да избягваме работата, тя се намесва постоянно в разговора ни. Вмъква се при спешния разговор по телефона за приключвана голяма сделка, през случайната среща с познат и бързия отговор на английски "Сега акциите са евтини", а дори и чрез любимите филми, в повечето от които става въпрос за финансисти.

Естествено "Уолстрийт". Още "Девет седмици и половина", "Аферата Томас Краун", "Първичен инстинкт", Изкуплението "Шоушенк", "Адвокат на дявола". Гледал съм всички филми на Алмодовар, вкъщи имам колекция от над 300 филма, всичките са класика, казва Илиян.

Гордън Геко, главният персонаж от "Уолстрийт", както и героят от книгата "Нулев купон" може донякъде да бъдат модел на поведение. Филмовият герой заради хладното поведение -

затова Илиян не харесва и последната сцена от филма, когато емоционалното избухване на Геко го води до признаване на вината му. Всичко това е по темата за примера за подражание. Според него, ако отговори, ще прозвучи нескромно.

Ако филмите са свързани по някакъв начин с финансовия пазар, музиката, която предпочита, е чилаут, джаз, trip hop.

Вече много пъти е разказвал кратката история как е решил стане брокер - когато преди години съпругът на сестра му в Канада търгувал с акции на американските борси, двамата прекарвали дълги часове, в които той му разказвал за търговията. И така, вместо да стане лекар, Илиян записва бизнес администрация в Thаmes Valley university в Лондон, след което спечелва стипендия и специализира в Атинския икономически университет.

Ако търсите името му в Google, ще попаднете на тези факти от биографията му, както и на "брокер със сицилианска кръв", "най-бързият брокер", на коментарите му за пазара. Сицилианската кръв идва от по-далечните предци, които са били златари. Той е четвърт грък, живее в София, работи в София, която се оказа, че му харесва повече от Атина. "Там е по-топло, през лятото е прекалено топло, градът е много натоварен и забързан, прашно е", обяснява ми, докато прескачаме счупените плочки по софийския тротоар.

Няма кола, защото предпочита

а колата носи разходи, не приходи. Освен това: "Живея на 15 минути път от работата си, знам точно колко време ще ми отнеме да стигна, иначе мога да загубя и половин час в задръстванията." Това е другият му аргумент. В центъра на София е и много по-удобно да вървиш пеш, а когато иска да излезе извън града - наема кола.

Когато чух за тези 15 минути до работа, за близкия фитнес на "Кемпински", в който тренира, се сетих за един от репортажите на Георги Марков - "900 метра", в който писателят описват живота си в извървяваните всеки ден 300 метра до работа, до клуба и до дома. И може би щеше да е така и за Илиян, ако не беше продължил да разказва как пътува постоянно до европейските столици и прекарва поне месец в синята и бяла от морето Гърция, за да събере енергия за останалото малко по-сиво ежедневие.

Всъщност Атина е мястото, откъдето започват стъпките му в реалната търговия с акции. По време на големия бум на атинската борса той работи там, инвестира собствени пари. Тогава е 19-годишен. Когато идва големият срив на пазара, Скарлатов губи парите, но пък му личи, че спечелва опит, който не може да се научи от никоя книга. "Повечето от брокерите в България не са преживели истински срив, не могат да си представят как могат да изгубят 75% за три месеца. А когато са го преживели, хората са много по-предпазливи, защото знаят, че пазарът може и да не върви само нагоре." Идва в България през 2003 г., в началото на съвременния фондов пазар у нас.

Такова бъдеще ли си е представял като малък? Като изключим обичайната детска мечта за космонавт, след това решава да бъде художник. Съветите на баща му са в по-практична посока - художниците са все гладни. После иска да става лекар, кандидатства в Природоматематическата гимназия, приемат го с отличен успех. Около 1996 г. решава, че ще се занимава с бизнес, и се премества в икономическа гимназия. Иска да се занимава и с фотография, но се оказва, че в България няма частни училища за това.

но само за себе си

А за гладните художници - оказва се, че баща му някак е предсказал избора му да бъде брокер - Илиян цитира реплика от "Уолстрийт": "За да бъде успешен един брокер, той трябва да е млад, умен и гладен." В този момент думите му напълно се връзват с чийзкейка, който хапва в кратките паузи в разговора. "Гладен за знания и успех", усмихва се на асоциацията.

Като стана дума, обича макарони и риба, която сам си е уловил. Сам? Да, докато се гмурка в Средиземно или Егейско море например.

Не признава Черно за море, "защото то си е езеро, първо, защото не е солено като истинско море, и, второ, като се гмурне човек, може да издържи пет минути и излиза депресиран. Когато водата е по-сладка и животът, и чистотата са много ниски." Влюбен е в морето, Средиземно море във всичките му части, Егейско, Йонийско, Испания, Френската ривиера. Още по морската тема - има капитанско право за управление на яхта до 20 тона.

Пътувал е много и не се впечатлява лесно, защото, когато си видял нещо на живо, знаеш, че не е точно такова, каквото изглежда на снимка или по телевизията.

Изброява колко много важни неща му е дало семейството му. Пътуванията и възможността за досег с много чужди култури. Образованието. Възпитанието и стила на поведение.

"Не искам да проектирам

Ако някой се интересува дали има приятелка, няма да разбере. Измъквам обаче косвен отговор, докато ми описва как започва работният му ден - глади сам ризата си сутрин. Описва ми обаче каква трябва да е красотата в една жена, за да го впечатли - да бъде естествена. Красива, стройна, висока. Да не е материална, да знае как да се държи в обществото. Толкова за тази част от живота.

Обяснява, че няма време за хоби, а и толкова обича работата си, че всъщност тя е равна на удоволствието от хоби. Когато го питам защо е избрал София пред Лондон или някой друг град с по-голям и развит фондов пазар, директният отговор почти изненадва. "Защото в Лондон и в Ню Йорк има десетки хиляди като мен и с по-добро образование, и с по-добри знания. Там ще бъда един от редовите войници - с мен или без мен няма разлика. Но в България на капиталовия пазар сме малко професионалистите с чуждестранно know-how и образование, не знам как е на български, make a diference."

"Тук мога да направя

Не си представя да живее никъде освен в София. "Ако печелиш добре, можеш да си позволиш да бъдеш навсякъде за колкото време искаш и така се радваш само на хубавите страни, без да поемаш рутинните негативи на мястото."

Основните шаблони на американската мечта се представят по филмите, всъщност никой не живее така, разказва ми по повод впечатленията си от многото пътувания.

Петък е, вечерта на януари е дошла много бавно и поглъщащо, докато сме говорили. Морето, в което се е гмуркал, е останало само в думите, преобладаващо сивият цвят започва да напомня за един от филмите, които харесва - "Една добра година", в който студените тонове бяха запазени за дните на борсови сделки, а топлите - за лежерното време някъде далеч от тях, между лятото и спокойствието.

Как си представя идеалния живот? Осем месеца работа в София, четири месеца в Гърция. "За да съм близо и да мога да реагирам, ако се случи нещо."