"Аз съм ретро човек - обичам "Депеш мод" и карам с прибрани ски" - така се определя със смях адвокат Полина Стаменова. Всъщност у нея няма нищо ретро - тя е млада, изключително позитивна и успява да съчетае самостоятелната си адвокатска практика с отглеждането на три деца и още куп приятни неща. Ето го и поводът да попадне в тази рубрика на "Дневник". И още един - Поли е от хората, които смятат, че гражданите трябва да се борят непрекъснато за правата си и да не се оставят държавните институции да ги нарушават.

"Светът ще върви към по-добро, ако всеки от нас има по-сериозна гражданска позиция - казва тя. Имам приятел, който, ако види, че някой изпреварва опасно, веднага звъни на КАТ. И има ефект. Ако има повече хора, които да дават сигнали за нередности, ще живеем добре. Това е единственият начин - всеки от нас, където и за каквото може, да пише жалби. Друг вариант няма."

Съдебната практика по дела срещу държавата за жалост все още е крайно недостатъчна, а и традиционната българска пасивност се съчетава с многото бюрокрация, която често демотивира хората. Поли се съгласява, че това е така: "Да, изисква много енергия, нерви и средства. Но удовлетворението, когато спечелиш, е страхотно. Многото мънички победи, мисля, ще повлекат една голяма." И веднага дава пример с фирма "Паркинги и гаражи", която покрай голямото чистене на София в последните години вдигаше масово и без основание леки коли. Хората, които я осъдиха, получиха морално удовлетворение. Не може да ти се намесват по този начин във всекидневието, да се ядосваш и да не предприемаш нищо.

"Аз самата в личен план не съм толкова енергична за съжаление - признава Поли - но с голям хъс подхождам, ако имам клиент, който има желание и ентусиазъм да вложи нерви. Защото иначе няма как да се бутнат нещата. Това е

да подбутваш." Любимите й искове са тези в обществен интерес - срещу държавната администрация, както стана дума, и срещу монополистите. Според нея те са много безпардонни и от позицията на силата си позволяват страшно нелоялно поведение към потребителите, което се вижда дори от начина им на общуване с тях.

"Не стига, че си плащаш сметките, но отгоре на всичко няма нормален начин на комуникация. Ако възникне проблем, клиентът само получава писмо: плати веднага или ти спираме тока. В момента фирмите не могат да си вземат фактурите, защото никой не бил спечелил обществената поръчка да ги разнася. Това е абсурдно. И те карат да си платиш за копията. Това не е нормално отношение", споделя опита си тя. Гордее се с едно свое дело срещу доставчик на електроенергия - с протокол, написан извън всякакви стандарти, той установил, че частен електромер не е отчитал правилно електроенергия. Клиентът получил писмо, че до 7 дни ще му спрат тока, ако не плати 2000 лв. При положение че единственият, който е пипал електромера, е служител на монополиста и е абсурдно е да носиш отговорност за неговите действия. Човекът платил и завел дело, което продължило три години и накрая го спечелил. Парите и нервите си стрували.

"Ако не гледаш позитивно, трябва да се откажеш от цялата работа. Трябва да имаш здрави нерви, за да се занимаваш с това." Твърди, че бюрокрацията не я отчайва, а я нахъсва. Търси личния подход, за да я преодолява. Според нея корупция в съдебната власт може би има, но в голям процент от случаите така адвокатите оправдават собствените си неуспехи и лошо водени дела. Смята, че ще е страхотен успех влизането в сила на новия Граждански процесуален кодекс, въпреки че има страшен отпор от юристите. Мисли, че въпреки техническите неудобства с Агенцията по вписванията пак е страхотен успех, че фирмените дела излязоха от съда, и е убедена, че колелата ще се смажат лека-полека. Доволна е от частното съдебно изпълнение, тъй като изпълнителите са бързи и мотивирани.

Поли Стаменова е адвокат от 2001 г. В началото й било доста трудно, тъй като практическата насоченост в правния факултет на Софийския университет е много малка, а в крайна сметка правото е занаят. Единодушни сме, че обучението по право не развива мислене, а само създава обща култура - крайно недостатъчно за магистър по право. Клиенти се създават адски трудно, водиш битка да не ги загубиш, разказва Поли, но пък в София има и много работа. Според нея идеята да се ограничи приемът на адвокати е абсурдна. Напротив, приемът трябва да се либерализира и пазарът да си каже думата.

минава през столичната Осма гимназия, после през кратко следване на "Интелектуална собственост" в УНСС, което прекратила, за да кандидатства право. По време на цялото следване в юридическия факултет е работила като стюардеса. Защо стюардеса? "Защото е весела професия за млади хора - обикаляш, виждаш..." Сега това не й липсва, но обича да си спомня местата, които е видяла. "Беше хубаво, беше атрактивно да се види." Казва, че рискът като пешеходец е по-голям, отколкото, когато летиш. "Самолетът ти става като офис." Въпреки че впоследствие, когато се качила в самолета като пътник, се притеснила, станало й лошо.

След като завършила право, Поли заминала за една година за САЩ, щата Мичиган, заради мъжа й, който учел там. Няколко месеца работила в адвокатска кантора, а след това в детска градина. Карам я да направи паралел с българските, но се оказват несъпоставими заради различните мащаби. Не останали да живеят там, защото "тук е по-хубаво. Ако не живееш тук зле, се чувстваш добре. Всичките ни емоции и култура са свързани с България. Правиш компромис със задръстванията, мръсотията и се надяваш, че ще се променят работите. Ти работиш по въпроса, за да се променят". Как работиш? Пускаш жалби.

Поли е член на фондация "Щастливо детство 2000", която помага на американци да осиновяват български деца. Със съжаление казва, че всичко е блокирало в момента заради намесата на държавата за лицензиране на посредниците и администриране на процедурата. "И нашата фондация, която работеше много добре със САЩ, беше спъната от бюрокрацията с изисквания за офиси, за персонал, с пълна непрозрачност за това какви деца имат нужда от осиновяване и къде." Резултатът е, че бройката на осиновените пада драстично, тъй като кандидат-осиновителите се третират малко като престъпници: "През толкова много решения минават, толкова много проблеми имат, а за капак чакат с години... Хората си подават документите с надежда поне за една година да се финализира процедурата. Не можеш да ги бавиш 5-6 години без никаква гаранция. Това, че си вписан в регистъра на кандидат-осиновителите, не означава, че ще получиш дете на края на процедурата. И за тях става изключително неблагоприятно да кандидатстват в България. Все още има преписки от 2003 г..."

Чудя се какви са мотивите на американците да търсят деца с увреждания. "По-религиозни са. Материално се чувстват по-осигурени и спокойни, докато тук това спокойствие ти липсва. Те са хора с големи сърца, които обикновено имат по едно родно дете с медицински проблем и при положение че осигуряват лечение за него, не е проблем да осигурят и за другото." Това, че обикновено хора с болно дете взимат още едно болно, е парадокс за българския начин на мислене. Как се възпитава такова съзнание? "Не знам. Във възторг съм."

"Говори се, че ще променят Семейния кодекс. Сега не можеш да провериш движението на преписките, обаждаш се по телефона и само ти казват, че няма движение. То зависи от една междуведомствена комисия. Не се знаят критериите как избират точно едни, а не други родители, при положение че времето на подаване на документите не е критерий, а социалните доклади звучат по еднакъв начин. От САЩ предлагаха децата със специални нужди да бъдат със снимки, защото личното "прещракване" става след визуализация. На сайта на министерството има списък с деца с медицински проблеми, но той е много бездушен - нямаш лице. А тук и без това е това е толкова тежко да накараш родители да поискат болно дете..."

Тук е моментът да я попитам за нейните три деца - Никола, на 6 години, Мария - на 5, и Калина - на 9 месеца. Не се ли отглеждат трудно? "Не, много е весело. Всеки трябва да има три деца, това е точната бройка. От една страна, стават по-самостоятелни, от друга - играят в отбор. Като не гледаш много сериозно на тези неща, ти минават като на игра. Въпрос на организация е. Колкото си по-зает, толкова по-добра е организацията. Ако не се взимаш много на сериозно, наистина не тежи", уверява ме с прекрасна усмивка. Това обяснява защо успява да намери време за любимите си ски - веднъж седмично ходи на нощно каране на Витоша ("отгоре София е като Рио де Жанейро"), тенис, кино. Освен това много обича да си общува с приятели и да има гости, слуша радио с удоволствие, чете, пътешества, а отскоро ходи и на йога. Ретро човек ли? Може би да.