След динамичния старт на най-големия зимен филмов празник в Берлин, при който стотици фенове на "Ролинг Стоунс" окупираха пространството около червения килим на Потстдамер плац, американското кино успешно наложи себе си на тазгодишния филмов маратон. Музикалният филм на Скорсезе стана повод за многобройни материали в немската преса, в които филмът беше обожествен и сринат едновременно. Появи се и горещата новина за намерението на легендарния американски режисьор да снима нов такъв филм, този път за Боб Марли. Въпреки, че бъдещата творба все още няма заглавие, премиерата й вече е планирана за 6 февруари 2010, когато се навършат 65 години от рождението на певеца.

От своя страна, колоритното сако на червени и черни квадрати и атрактивното бомбе на магнетичния Дениъл Дей Люис увеличиха симпатиите на публиката в полза на някогашния носител на "Златна мечка" за "Магнолия" и един от най-нестандартнтите американски режисьори - Пол Томас Андерсън. В най-новия му филм "Ще има кръв" Дей Люис изпълнява ролята на алчен собственик на нефтени кладенци от началото на миналия век в Америка. Международната преса веднага отдаде заслуженото на мрачната красота на близо тричасовата продукция, в която черният цвят е употребен като ефектно средство за въздействие.

Специалистите нарекоха филма "епос за драматичното самосъздаване" с "петрол, успяващ да развали човешкото в човека" и побързаха да потърсят метафоричното значение на заглавието му. "Бих искал да помоля присъстващите тук" - каза Дей Луис по време на пресконференцията - "да не приемат за истина повечето неща, които се изписаха по повод този филм. Не съм правил нищо героично при работата си над ролята, не съм имал специална физическа подготовка и не съм подлагал гласа си на допълнителни тренировки".

От своя страна Пол Томас Андесън обясни, че първоначалният вариант на заглавието не е бил толкова категоричен и че по време на снимките то "само е приело формата на своеобразно предупреждение". Режисьорът изрази особената си благодарност към китариста Джони Грийнууд, чийто тежки струнни акорди активно допринасят за "огнената" красота на първия сериозен кандидат за "Златната мечка".

Своебразна американска тоналност прозвуча и в необичайния филм на французина Ерик Зонка "Джулия", изцяло заснет в Лос Анджелис. Изключителната Тилда Суинтън се представя в ролята на самотна алкохоличка, фатално привързваща се към осем годишното момче, чието отвличане организира сама. За разлика от повечето французи, снимащи на английски език, Зонка не се опитва да се приспособява към масовия американски вкус.

Филмът му, в който става въпрос най-вече за неизбежна потребност от майчински чувства, печели доста от нарочно търсената близост с независимото американско кино. В Берлин режисьорът обясни, че изборът на Суинтън е бил предопределен от появили се затруднения в отношенията с първата избранница за ролята Джулиън Муур. "Туилда наистина беше нашия резервен вариант, но той проработи отлично. Тази жена има магнетично излъчване, което идва от невероятното й изпито лице, а също и от проницателния й поглед."

Макар и извън конкурса, в ролята на идеализирана от собствения си син майка, в Берлин се открои и изпълнението на световната звезда Джулия Робъртс (Fireflies in the Garden на режисьора Денис Лий).

Дебютът на Борис Десподов, "Коридор #8" до този момент печели одобрението на международната критика. Прожекциите на филма се придружават от горещени дискусии на политически и общочовешки теми, като общият брой на зрителите вече надвишава 3000 души.