Обявената от председателя на международно жури Костас Гаврас "Златна мечка" за силовия бразилски трилър "TropaDeElite" (реж. Хосе Падилха) успя да изненада и най-тънките познавачи на престижния немски фестивал. На фона на многобройните отрицателни резенции, както в немската, така и в международната преса, а също и на изразената критика към селекционерите за включването в официалния конкурс тъкмо на "TropaDeElite", присъденият приз на бразилския дебют изглежда още по-неадектватен.

Още на пресконференцията си Хосе Падилха разказа, че е започнал снимането на филма си като документален, но от страх за живота си, решил да го превърне в игрален. По същото време той заяви и "че няма намерение да се извинява на публиката, затова, че се е родил бразилец..." Уговорките му обаче не можаха да спрат дискусиите около филма и недоволството на критиката, главно от прекалените дози насилие, употребени в името на кауза против насилието. Някои коментатори не се поколебаха да нарекат "TropadeElite" "мачистки, нихилистичен и твърде реакционен филм", чрез който се насаждат идеи за "радикално прочистване на обществото". От своя страна режисьорът неотклонно се придържаше към тезата, че най-бедното население на Бразилия е подложено на жесток терор, при това едновременно от мафия и полиция. Основен аргумент в негова полза се явяват и 7-те милиона зрители, които през миналата година са гледали филма в Бразилия. В този смисъл "златото на Берлин" дава възможности за сериозен по-нататъшен търговски успех, на който се надява и американския ко-продуцент на филма, небезизвестната компания "Вайнщайн".

 

Така или иначи, филмът, в който през 1997 елитна полицейска бригада от военен тип извършва кървави наказателни акции в крайградско гето, успя да измести основните претенденти за златото: TherewillbeBlood Пол Томас Андерсън и Happy-Go-Lucky на Майк Лий.

  Изборът на международната критика се оказа диаметрално противиположен. Наградата на ФИСПРЕССИ отиде при чувствителния и артистичен "Езерото Тахое" на мексиканеца Фернадо Еймбке. Оскъдният диалог и красиво заснетите кадри, показващи ежедневието на малко крайбрежно градче бяха оценени като пример за чувствително и чувствено авторско кино.

 

Решението на журито да даде специалната си награда ("Сребърна мечка") на документалния филм-разследване на Ерол Морис "S.O.P. - StandardOperatingProcedure" се тълкува като подкрепа на киното, анализиращо "проблемите на света". Майсторът на политическия филм Костас Гаврас, добре познат в Германия заради работата си с немски актьори в суперпродукцията си "Амин", с този си избор, за щастие, не изненада публиката. Наградата дава сериозен шанс на иначе строгия документален филм да разкаже и покаже на повече хора автентичните откровения на част от американските военни, които през 2003 са снимали арабски затворници в Ирак.

 

Наградата за режисура на Пол Томас Андерсън "There Will Be Blood" не е изненадваща, но определено оставя чувството за недостатъчност, още повече че към нея е прикрепена само наградата за най-добра музика (композитор, Джони Грийнууд). Подминаването на феноменалния Дениъл Дей Луис в трудната роля на алчен собственик на нефтени кладенци се тълкува като несправедливост. На този фон, лансирането на Реза Наджие, в ролята на безработен баща на три деца, прозвучава като хуманитарна помощ за не особено впечатляващия ирански филм "Песента на врачетата" на Маджид Маджиди.

 

С въздишка на облекчение и на задоволство се прие напълно заслужената награда на превъзходната Сали Хокинс в ролята на щастливо-очарователната Попи в най-новия филм на британеца Майкъл Лий, който като цяло също остава твърде недооценен.