Заглавие: Seventh Tree

Изпълнител: "Голдфрап"

Стил: поп/електроника

Формат: CD

Издател: "Анимато мюзик"

Странно, но до момента не сме имали повод да си говорим за албум на "Голдфрап". Сега обаче няма как да пропуснем техния нов проект, още повече че от компанията Mute обявиха тавата на английското дуо за свой основен приоритет през първата третина на годината. За тези, които се чудят какво пък в крайна сметка ни интересуват нас плановете на лейбъл, който преди няколко години бе придобит от разкъсвания от вътрешни проблеми мейджър EMI, трябва да кажем, че Mute е "домът" на изпълнители като "Депеш мод", Моби, Ник Кейв, "Лайбах", както и диджеите Уест Бам и Куиксилвър.

И така, Seventh Tree се нарича новият проект на "Голдфрап", който е и четвърти в тяхната дискография. Маркетинг мениджърът на Mute Дейв Чейс пък призна, че големите очаквания на лейбъла са продиктувани от успеха на предишния албум на дуото, от който бяха продадени над 1 млн. копия, и който се превърна в най-успешното заглавие в кариерата на "Голдфрап". Ето защо промоцията на настоящата тава бе доста по-мащабна от това, което сме свикнали за банда от подобен род. За сметка на това пък Дейв Чейс заяви, че компанията се е насочила главно към онлайн рекламата, като идеята е била да се създаде шум, дори да бъдат разпространени слухове сред феновете.

Това, на което трябваше да се обърне повече внимание обаче, като че ли е рязката промяна в звученето на бандата. След суперуспешен предишен проект, наситен с доста диско и електронна музика в бързо темпо, изглеждаше, че "Голдфрап" са успели да напипат комерсиалната нишка, която да следват и да се надяват на все по-добри продажби. Изненадата в Seventh Tree на първо слушане е голяма, тъй като сред 10-те парчета почти няма нещо по-бързо и раздвижено. Като цяло проектът звучи малко като завръщане към саунда и настроението от дебютната им тава Felt Mountain от 2000 г. (от която между другото за първата седмица официално бяха продадени едва 914 копия). Както пък самите изпълнители обясниха, новият им албум е "чувствен контраст на бляскавото очарование на предишния Supernature" (от 2005 г.).

Със сигурност въпреки сравнително малкия брой парчета настоящата тава звучи доста по-сложно и объркано, отколкото съм очаквал. Това обаче крие и своята забавна страна - винаги има по нещо ново, което откриваш за първи път при всяко следващо слушане. Романтичната, почти секси атмосфера, съчетана с приятния глас и незавършени мелодии, даващи поле за изява на въображението, пък превръщат Seventh Tree в истинско удоволствие за сетивата. Може би в един момент експериментите и странните звуци, които се намесват в света на "Голдфрап", идват в повечко, но в крайна сметка всичко е доста изпипано и има своето незаменимо място. Друг плюс на проекта е, че въпреки по-лиричното звучене в него има страшно много драматизъм, енергия и динамика, като често някое спокойно парче избухва в епичен аудиофойерверк. Като цяло впечатлението тук е за край на "електро" ерата за дуета, но това е само на пръв поглед. Да, акустичното присъствие на инструменти е осезаемо, но не и дотолкова, че да промени профила на бандата.

Въпреки рязката промяна на успешното звучене мога да кажа, че това е любимият ми албум на "Голдфрап". Проектът наистина се нуждае от време, за да бъде осъзнат напълно и преди да покаже целия си блясък. Вярвам, че британският дует ще запази феновете си, тъй като цялостното излъчване и концепция не са толкова далеч от това, което сме свикнали Алисън Голдфрап и Уил Грегъри да ни поднасят. Стилът пък отново е труден за описване - поп, електроника, сайкъделик, ембиънт и дори фолклор от Острова се преплитат в това топло и романтично заглавие.