Няколко човека се возят в асансьор. Дотук добре. Само че асансьор всъщност няма, а актьорите все пак отварят и затварят вратата, спират на всеки етаж, правят място за новите желаещи да се повозят и така, докато не им стане наистина много тясно. Публиката се смее, но возещите се във въображаемия асансьор не могат да чуят. Могат обаче да видят усмихнатите лица, които етюдът им е предизвикал.

Това е експерименталният клас от студенти с увреден слух по специалност "Пантомима" от НАТФИЗ с ръководител доц. Александра Хонг, които след четири години много работа и емоции ще се дипломират това лято. Играят "Нямо кино", режисьор е Александър Илиев, а "Асансьор" е един от етюдите, поднесени с много чувство за хумор.

В малката гримьорна половин час преди поредния си спектакъл са осемте мима - четири момичета и четири момчета. Поли се е качила на един стол и е свила тялото си на три, Анелия се е изтегнала върху един шкаф пред огледалото, а Диана и Дима са се сгушили между тях. Стоят много близо една до друга и приличат на котки в черните си клинове. И въпреки че заедно с момчетата Нури, Радо, Димитър и Ивайло едва се побират в стаичката, пространството като че ли им е напълно достатъчно, та дори и има място за още няколко човека.

Ще продължават ли да се занимават с пантомима и след като завършат? "В бъдеще сигурното е, че ще бъдем заедно. А какво ни очаква ще остане в тайна засега", казват те. Допълват, че сами ще се борят и ще си помагат и няма да чакат някой да го прави вместо тях. С голямо удоволствие играят всичките си представления, но особено обичат "Мечо Пух" и това може да се усети по реакциите на децата.

"Хората трябва да се стремят към звездите, дори и да не ги стигнат, ще се научат да летят" казва Александра Хонг. По думите й експерименталната паралелка е успешна и би било добре, ако повече хора идват на представленията им, за да се убедят сами в това.