При първата си среща с рисунките на американския художник Роберт Бергюсън зрителят се улавя, че се опитва да чете или пресмята с калкулатор. Малко по-късно, когато обходи изцяло пространството на галерия "Леседра", където е изложбата му, започва да се притеснява дали някога ще може отново да чете или смята нормално, защото Роберт Бергюсън изкушава всички ни да загубим сигурността на конвенционалните си познания за графичните знаци и символи.

"Моята работа е продукт на подсъзнанието ми: интуитивна, автоматична, абстрактна. Произведенията на Марк Тоби и Джаксън Полак са оказали голямо влияние на стила ми, но не по-малко важни са и калиграфските образци от Близкия и Далечния изток", казва професорът по изкуства от Университета в Луизиана Роберт Бергюсън. Въпреки че наскоро прехвърли 60-те, той продължава да се държи революционно и да излиза извън конвенционалните рамки.

Биографията на художника обяснява творчеството му донякъде. Непослушанието на Бергюсън върху листа обаче не може да се обясни със сложни термини и стилови хитрувания и трикове. Защото той винаги си измисля нов свят, оставащ встрани от логичните обяснения за изкуството. Думите абстракция, модернизъм, концептуализъм и постмодернизъм увисват като празни мехове в пространството на Бергюсън. Върху листа му сложните понятия губят ума и дума и не могат да се разчетат и да разчитат на себе си.

"След десетилетия триумфи от негова страна ние все още пребиваваме в света на Боб. Той се превърна в едно от най-популярните лица на Факултета по изкуства... студентите го издигнаха в култ. Боб е последователен в своята воля да създава комфорт без конформизъм Ние всички знаем, че няма нищо традиционно при него. Той е от нестандартна порода, един почтителен бунтовник", пише за своя приятел и колега професор Мари Буковски от университета в Луизиана.